Get Adobe Flash player

                        След десет минути достигна до двора на училището. Седна на една пейка и зачака. Скоро към него се присъедини Закъри Горан. Алекс беше висок на ръст, със заресана надолу кестенява коса и кафяви очи. Не много хилав, но и не много силен. Зак беше малко по-нисък от него, но много по-едър, чернокос, с тъмни очи и широка челюст. Прическата му – канадска ливада във войнишки стил. Закъри също искаше да служи във флота, но за разлика от Александър, той се стремеше да стане космически пехотинец. Ето защо много повече залагаше на физическите упражнения и издръжливостта. Зак седна до Алекс на  пейката в двора на училището с изглед към пистата. Сега всичко беше тихо и спокойно. По време на учебната година дворът и сградата на училището гъмжаха от ученици, а на пистата непрекъснато излитаха и кацаха учебни совалки. Сега обаче спокойствието беше нарушавано само от крясъка на няколко птици високо в небето.                           

– Всеки момент ще излязат резултатите от класирането – каза Зак. Той обикновено звучеше мъжкарски самоуверено, но сега дори в неговия глас се долавяше нотка на несигурност. Съдбата им щеше да се реши от това къде щяха да бъдат разпределени. Можеше да попаднат в някой забутан край на Земния Съюз, където да умрат от скука. Можеше и да попаднат на място в близост до пограничния район с “Тъмния сектор”, където винаги се случваха интересни неща.

– Мисля, че е време да проверя – каза Зак и извади старфона си. Старфоните представляваха невероятни устройства, навлезли дълбоко в бита на хората през двадесет и трети век. С тяхна помощ можеше да се провежда разговор навсякъде в обитаемия космос, а освен това имаха връзка със старнет – космическата компютърна мрежа.

                        Докато говореше, Зак влезна в профила си в социалната мрежа Спейсбук,  и провери страницата на Звездния флот. Там те бяха качили класиранията на новите кандидати за учебната 2238/2239 година.

–   Еха! – извика той и въодушевено скочи на крака.

–   Къде си?! – попита Алекс, също нетърпелив да разбере.

– Седми флот, ще бъда част от звездните пехотинци на кръстосвача “Перперикон”!

–  Супер яко! – отговори Александър, който искрено се радваше за приятеля си. Това беше един от най-добрите варианти. Шести и Седми флот на Земния Съюз, както и Четвърти флот на Мараите – извънземна цивилизация в съюз с хората – патрулираха в пограничната зона на Тъмния сектор.                       

                        Тъмният сектор беше владение на аркусианците – по името на родната им планета Аркус. Те представляваха войнствена и хищническа раса, водила в миналото най-тежката война в историята на човешката и Марайската цивилизации.

                        Зак се чувстваше особено щастлив и заради назначението си на кръстосвача “Перперикон”. Този кръстосвач не само че се славеше като един от малкото оцелели кораби от времето на Голямата война с аркусианците, но също така взимаше редовно участие във важни мисии в пограничната зона, за които Зак и Алекс бяха чели и слушали много.

– Е, поздравления! – каза най-накрая Алекс. – Това назначение го дължиш на упоритата си работа и на чудесните резултати, които винаги даваш. Да видим сега къде са ме набутали мен – и той започна да се логва в собствения си акаунт в Спейсбук.

–          Ти също си един от най-добрите пилоти на випуска, би трябвало…

–          Не може да бъде! – извика Алекс.

Добавете коментар

Защитен код
Обнови