Get Adobe Flash player

– Бойните глави на ракетите, които аркусианците използват, съдържат както експлозив, така и специални енергийно свръх-заредени агенти, които с помощта на взрива създават силно електромагнитно поле. Така проектирано, оръжието вади от строя фината електроника. Ето защо автоматичните системи за скачане с док станцията например са ненадеждни в бойния флот. За това сме ние, пилотите. – сякаш много доволен от току-що направеното заключение, лейтенант Кант се зае да насочва кораба в правилната посока. Скоро те достигнаха в близост до корпуса на “Перперикон”, където се отвориха няколко намиращи се един зад друг автоматични шлюза. Пред погледите на намиращите се на мостика се разкри док станцията. Представляваше широк осветен тунел, през който корабът трябваше да премине. Имаше няколко надлъжни метални релси, които трябваше да се напаснат със съответните жлебове по корпуса на транспортера. При отсъствието на автоматизирана насочваща система, това беше много прецизна работа, която трябваше да се извърши от пилотите. Те съвсем бавно започнаха да насочват кораба. Основните му двигатели бяха изключени, и в употреба влизаха само тръстерите за маневриране. Скоро носът на кораба се оказа вътре, но напасването не беше приключило:

–         Компенсирай 3,6% отляво! – Изкомандва Кант. Той изглеждаше спокоен и уверен, но колегата му стоеше напрегнат и целия изпотен, докато изпълняваше работата си. Изведнъж се чу грубо стържене и корабът тежко потръпна.

–        По дяволите, Гари, казах ти 3,6% какво направи!

–        Мисля, че дойде малко повече!

–   Е, деца, не беше от най-меките кацания, но е по-добре от нищо. Сега вече наистина може да се приготвяте за слизане.

            Четиримата приятели напуснаха мостика и отново се озоваха в коридора на пасажерския отсек. Вратите за слизане тъкмо се бяха отворили и нашите герои успяха да станат свидетели на това как парамедици изнасят на носилки поставените в жълти чували трупове на загиналите в битката членове на екипажа. За момент четиримата останаха замислени без да казват нищо. Въпреки всичко преживяно скоро едва ли щяха да свикнат с такива гледки.

–   Хайде, да идем да си съберем багажа от купето... – предложи накрая Зак с мрачен тон. Вървейки към вътрешността на пасажерския корпус, те се разминаваха с излизащите навън стресирани кадети. Мнозина бяха с превръзки или се подпираха един на друг поради получени травми по време на безконтролния полет на кораба. Вътре в купето също цареше пълен хаос. Вещите на четиримата бяха разпилени навсякъде. Куфарите, които те бяха оставили отворени сега се търкаляха изпразнени от съдържание. Отне им доста време докато сортират и подредят багажа си, за да могат най-сетне да напуснат транспортера и да стъпят на палубата на легендарния кръстосвач “Перперикон”. Заедно с останалите минаха по малък коридор и се озоваха в зала, много наподобяваща терминал на летище. Сега обаче терминалът “пристигащи” повече напомняше на бежански лагер, с всичките ранени, на които им се оказваше незабавна лекарска помощ. Щеше да мине малко време преди някой да обърне внимание на нашите герои и да ги насочи към квартирите, които щяха да бъдат техен дом за времето прекарано на борда на “Перперикон”. Това даде възможност на Александър да провери старфона си. Още докато кацаха, устройството попадна  в обхват и прие кратко съобщение. Едва сега обаче Алекс намери време да го провери. Беше автоматично съобщение от компанията-доставчик, че номер AJS – 080810 го е търсил. Баща му. Алекс се поколеба дали да се обади, но накрая все пак реши да го направи. След кратно набиране на дисплея на старфона се появи образа на баща му в реално време. Адмирал Юлиян Стаматов се намираше в този момент в кабинета си, облечен във флотската си униформа.

– Радвам се да те видя, Сашо! – каза той с неумело прикрито бащинско притеснение. – Веднага научих за атаката над конвоя, и в първия момент не знаехме кой точно кораб е взривен. За момент си помислих, че може би съм те загубил – при тези думи гласът на суровия войн потрепери.

–  Добре съм, татко! – отговори с широка усмивка Алекс, опитвайки се да разсея притесненията на баща си.

– Сашо, сега вече си наясно за опасностите, на които се излагаш, постъпвайки във флота.

–        Да, татко…

–   Още не е късно да се откажеш! Трябва да знаеш, че аз и майка ти винаги ще се гордеем с теб независимо с какво се занимаваш. Гледам, че напоследък маркетингът е доста търсена специалност…

–  Аз направих избора си, татко! – каза решително Алекс. – Винаги съм искал да бъда боен пилот!

–        Разбирам… тогава само мога да ти пожелая успех... и голяма доза късмет!

            Сега вече Александър беше сигурен, че баща му няма нищо общо с приемането му в Седми флот. В останалите райони на Земния Съюз цареше мир, спокойствие и благоденствие. За хората, и особено за младите, някогашната война с аркусианците беше вече просто една страница от учебник по история.

 

Но тук, в пограничната зона... войната никога не беше приключвала.

 

Добавете коментар

Защитен код
Обнови