Get Adobe Flash player

– Нали няма да забравиш за прощалния купон тази вечер? Ще бъде епично! – след тези думи Зак си тръгна, защото наистина имаше много работа във връзка с предстоящия купон на вилата на родителите си извън града. Все пак имаше толкова много бира, която трябваше да бъде занесена до там.

 

                        Купонът, както Зак се изрази, беше наистина епичен. Той покани почти цялото училище. Вилата на родителите му се издигаше на три етажа, а в двора имаше и басейн.  За Александър обаче предстоеше още едно мъчително изживяване. Щяха да се разделят с приятелката му Мила. Тя получи назначение на другия край на галактиката, а двамата си бяха казали, че няма смисъл в поддържането на връзка от разстояние.

– Утре заминавам и сигурно няма да се видим с години... – промълви Мила. Двамата бяха излезли на терасата и лунната светлина се отразяваше в пепеляворусата ѝ коса.

– Да, ще ми липсваш... – отговори Алекс и я прегърна. Скоро Мила си тръгна от купона, беше прекалено тъжна за да се забавлява. Александър остана сам на терасата, взирайки се в светлините на града, намиращ се в низината. В този момент се появи отново Зак, който тъкмо беше приключил с демонстрацията си на това колко момичета може да носи едновременно.

– Виждам, че пак са ти потънали гемиите.

– Да разделихме се с Мила. Беше неизбежно.

– Виж, разбирам те, но на мен ми е много по-тежко! Аз трябва да се разделя с целия мажоретен състав – тук и двамата се засмяха. След това Алекс каза:

– Знаеш ли, ще ми липсва още нещо – въртенето!

– Да – въздъхна Зак. Двамата бяха спинъри – хобито им беше да въртят огнени уреди. Александър въртеше пой – двойка вериги със закачена накрая огнена глава, а Закъри въртеше стаф – тояга с два горящи края. Те знаеха, че на борда на кръстосвача “Перперикон” няма да им бъде позволено да въртят огън, което означаваше че щяха да са лишени от любимото си хоби поне една година, до първата им ваканция. Напоиха уредите си с газ и започнаха да въртят на двора пред басейна. Огънят се отразяваше в огледалната водна повърхност и създаваше още по-красива картина. Всички на двора ги наблюдаваха, а хората в къщата започнаха да се редят по прозорците и терасите, за да могат и те да виждат. Докато се намираше сред фучащите пламъци Алекс остана за момент сам със себе си. Едва сега си даде сметка, че съвсем скоро всичко щеше да се промени. Напускаше света, с който беше свикнал. Скоро щеше да попадне на място, където не познава никого освен Зак, трябваше да изгради живота си наново. Поят му угасна и ръкоплясканията на хората го върнаха към действителността.

 

Три дни по-късно Алекс и Зак се намираха в секцията “отпътуващи” на космодрума в град Ротария. Те се движеха заедно със своите родители през претъпкания салон. Майката на Александър, Мария, беше леко притеснена, че синът и е попаднал в Седми флот.

– Не си мисли, че баща ти има пръст в това! – казваше му тя. – Истината е, че с баща ти много повече бихме се радвали, ако те бяха разпределили някъде другаде. Пограничният район е опасно място и баща ти го знае най-добре. Сега ще трябва да ви мисля и двамата.

Добавете коментар

Защитен код
Обнови