Get Adobe Flash player

                        Това беше лека утеха за Алекс. Родителите му не желаеха той да се намира в близост до пограничния сектор, значи най-вероятно баща му наистина не беше замесен в избора на местоназначението му. Междувременно Зак преживяваше истинска агония. Той  се движеше заедно със своите родители. Баща му – едър и силен като него, крачеше тежко без да казва нищо, но майка му – ниска и слаба женица – не спираше да му напомня за нещата, които не бива да забравя докато живее сам.

На лицето на Зак беше изписано нещо средно между срам и отегчение, докато майка му не спираше да нарежда на висок глас:

– Нали няма да забравиш да си миеш зъбите? Много е важно!

– Не мамо…– отговаряше монотонно той.

– След тренировка не забравяй да се преоблечеш бързо. Ако останеш потен, лесно ще настинеш!

– Да мамо…

– И да се храниш добре!

                        За щастие двамата приятели скоро се качиха на военния транспортен  кораб от клас TS-7. Корабите от този клас бяха масивни, с мощни двигатели и подсилена броня. За разлика от цивилните кораби, които бяха оцветени по всевъзможен начин, военните се отличаваха със своята светлосива окраска и обозначителни надписи. Двамата се настаниха в пасажерския отсек. Полетът щеше да трае само няколко часа. Корабите от клас TS-7 развиваха четвърта светлинна скорост, което ги правеше добри за полети до близко намиращи се звездни системи.

 

 

 

Транспортен кораб TS-7. Седми флот на Земния Съюз

 

 

След около два часа полет те наближиха планетата Скайла, намираща се в звездна система Сигма 4865. За разлика от Сердика, Скайла не беше приветлива, нито гъсто населена. Повърхността ѝ беше скалиста и пуста, и липсваше естествена атмосфера и живот. Намиращите се на повърхността военни бази и мини за добив на полезни изкопаеми се подсигуряваха с изкуствена атмосфера чрез масивни прозрачни куполи, които ги покриваха напълно. Те кацнаха в една от тези бази, използвана като разпределителен център.  За да може транспортния кораб да кацне, в купола се отвори временен вход, който автоматично се запечата след като корабът премина през него. Скоро двамата се озоваха в грамадно помещение, подобно на хангар. Там имаше още много младежи на техните години, на които им предстоеше да започнат кариера в космическия флот. Те още не знаеха защо са ги събрали на едно място, когато най-сетне на нещо като метална рампа се качи един майор. Беше сравнително нисък, но за сметка на това имаше суров вид.

 

– Здравейте, новобранци. Аз съм майор Мартин Зафиров! Искам да ви поздравя с избора ви да се посветите на кариера във флота. Повечето ваши връстници вероятно са избрали по-безопасни и комфортни специалности като маркетинг, графичен дизайн, право, счетоводно дело и други подобни. – При произнасянето на последните думи в гласът на Майора се четеше едва доловима насмешка. – Вие обаче сте избрали най-благородната професия – да браните човечеството. – Тук майор Зафиров направи драматична пауза, последвана от колебливи аплодисменти.

– В миналото – продължи вдъхновената си реч той – ролята на воина е била поставяна под въпрос. Това е така, защото в миналото хората са воювали едни срещу други. Човешкото оръжие е убивало други хора, а това не е гот. – тук той отново направи пауза и си пое дъх.

Добавете коментар

Защитен код
Обнови