Get Adobe Flash player

            Аркусианските ракети всъщност успяха да поразят оръдейните куполи на транспортния кораб, в който се намираха нашите герои. След като оръжията бяха извадени от строя, два щурмови кораба на аркусианците направиха захождаща маневра, при което се доближиха до горната част на транспортера. Те целяха да кацнат върху покрива му и да се скачат с него. Останалите флотски кораби не можеха да направят нищо, тъй като имаше сериозен риск да уцелят не когото трябва. Двата щурмови кораба се допряха до корпуса на транспортера и впиха специални клинове, с чиято помощ се закрепиха здраво. След това от долната им част се спусна устройство подобно на свредел, което имаше за цел да пробие корпуса и да открие път на аркусианците за абордаж.

– Какво е това стържене?! – попита уплашено Габриела. За момент и четиримата си мислеха, че кораба се разцепва, но никой не смееше да го изрече. Изведнъж Зак каза:

– Според мен се опитват да пробият корпуса! – още докато произнасяше тези думи, в коридора покрай вратата на купето в бегом изтрополя взвод тежковъоръжени пехотинци. – Виждате ли! – продължаваше Зак – обявили са вътрешна тревога за нахлуване на нашественици!

            Сега вече останалите изглеждаха уплашени. Перспективата да се срещнат очи в очи с Аркусианците никак не ги радваше. Някъде от задната част на коридора започна да се чува картечна стрелба, придружена от избухване на ръчни гранати. Алекс стоеше като вцепенен. Допреди малко мислеше за това как след години подготовка някога може би ще има шанса да влезне в битка с аркусианците, а ето че сега най-неочаквано се оказа на фронтовата линия.

–        Алекс, трябва да им помогнем! – извика Зак.

–        Какво?!

–  Трябва да си намерим оръжия и да помогнем на пехотинците! Ако аркусианците успеят да превземат кораба, с нас е свършено! – макар, че Алекс не се чувстваше в свои води що се отнася до престрелки и ръкопашен бой, в случая нямаше друг избор.

–        Хайде – отвърна той и решително разкопча колана си.

–        Къде отивате?! – попита Мегън.

–         Съжалявам, че ви оставяме, момичета, но ще е по-добре да се погрижим аркусианците да не стигнат до вас.

–   Знаеш ли, май е най-добре ние да се насочим към носа на кораба, така ще сме максимално далече от нашествениците! – предложи Габриела. И така четиримата се разделиха, като момичетата тръгнаха към носа на кораба, докато двете момчета поеха в посока към задната част, където се водеше битката. Скоро двамата преминаха безпрепятсвено през пътническия отсек. Много от бъдещите кадети стояха свити и уплашени, без да смеят да си подадат носа от купетата. След това Алекс и Зак се озоваха в товарното отделение, където се водеше ожесточена битка. Те прибягваха ниско приведени, приближавайки все повече огневата линия. В затвореното като консервна кутия товарно отделение се чуваше оглушителния тътен от автоматична стрелба и свистенето на рикуширащи плазмени куршуми.

Добавете коментар

Защитен код
Обнови