Get Adobe Flash player

PDF 32

Можете да свалите за четене разказа от тук.

     Лейтенант Арвин Кант се наслаждаваше на спокойствието. Бяха изминали няколко дни от последната им мисия, когато с неговата партньорка Златина, трябваше да навлязат за пореден път в “Тъмният Сектор” и да съберат разузнавателни данни. Целта на тези мисии беше да следят прогреса на аркусианците в строежа на тяхната загадъчна орбитална станция около планетата Хелена 9. Никой все още не можеше да каже какво е точното ѝ предназначение.

            Днес обаче цареше мързеливо спокойствие. Поредният скучен ден на дежурство. Всички пилоти на смяна се намираха в хангара заедно със своите изтребители Ягуар 7. Неколцина седяха на пистата и шумно играеха на карти. Сред тях беше и Златина, която тъкмо се канеше да раздаде картите. Други стояха на групички и небрежно си приказваха. Трети проверяваха настройките на бордовите компютри на машините си. Междувременно кръстосвачът “Перперикон”, на който се намираха, патрулираше заедно с останалата част от Седми флот в пограничната зона с Тъмният сектор.

            Арвин се бе разположил в кабината на своят Ягуар и тъкмо приключи с фините настройки на хидравликата. От няколко дни се канеше и най-сетне му се отдаде случай да го направи. Понечи да излезе от кокпита, но се спря. Старфонът му иззвъня, известявайки го за получаване на кратко съобщение. Погледна екрана на малкото устройство и усети как приятен трепет изпълва гърдите му. Появи се снимката на Габриела, а съобщението гласеше:

“Здравей, тъкмо се събудих и се сетих за теб :) След малко ще имаме лекция в ректората, но свършвам в 17:00. Ако искаш да се видим след това? Целувки <3”.

            Съвсем беше забравил. Смяната му скоро щеше да изтече, но останалите сега се будеха и започваха деня си. Той си помисли, че ще свърши след един час и ще има време да поспи преди да се срещне с нея.

А тя...бе най-прекрасното нещо случило му се в последно време. Или може би най-прекрасното нещо изобщо.

Добавете коментар

Защитен код
Обнови

Коментари   

# Димитър Стефанов 20-01-2014 07:17
Браво за разказа, хареса ми. Очаквам скоро нещо ново!
Отговор | Цитиране | Цитиране