Get Adobe Flash player

–”Перперикон” до всички единици! Незабавно се прибирайте, край! – Дойде и дългоочакваната заповед. Всички Ягуари се насочиха към докинг станциите за кацане. Никой не ги преследваше, тъй като от аркусианската ескадрила не бе останало почти нищо. Четирите разрушителя обаче продължаваха да стрелят, както и оръдията на “Перперикон”. Докато захождаше за кацане Арвин има възможността да разгледа добре корпуса на кръстосвача. Две огромни горящи пробойни зееха на мястото на взривените оръдейни установки. По-притеснителното беше, наличието на десетки други пробиви в корпуса на местата където се намираха жилищата на персонала включително и на кадетите. Най-скъпият човек на борда на този кораб за него бе Габриела, която със сигурност се намираше в кадетските квартири. Нямаше как да знае дали тя е добре или е пострадала. Тази неизвестност не му даваше покой и го държеше в напрежение дори сега когато непосредствената опастност от аркусианските изтребители бе преминала. Дойде и неговият ред и той насочи Ягуарът си към улеят за кацане. Премина през него за секунди, както бе правил хиляди пъти преди това, след което се озова в хангара. Веднага след спирането той видя черна пелена от дим, която покри люкът на кораба му. От двигателите излизаше пушек. Арвин бързо излезе от кабината и скочи на крилото, а от там и на пистата. Погледна изтребителя си отвън и направо не можа да повярва, че това нещо някак си е успяло да го върне невредим на борда на “Перперикон”. Толкова сериозни изглеждаха щетите от вражеският огън чиито следи личаха по корпуса.

На докинг станцията цареше хаос. Въздухът беше изпълнен с дим, който вентилационната инсталация едвам смогваше да отвежда. Нови и нови повредени Ягуари не спираха да кацат, някои от тях направо горящи. Към тях се спускаха авариини екипи с пожарогасители и друга техника. Някои пилоти бяха пострадали и медицински екипи ги отнасяха на носилки.         

Арвин свали шлемът си и го взе под ръка, след което тръгна към изхода на докинг станцията. Битката бе приключила, неговата парньорка Златина също кацна невредима и сега в съзнанието му се въртеше само една мисъл - дали Габриела беше добре. Той продължаваше да върви напред и изведнъж през мъглявият въздух му се стори че вижда нейният силует подпрян на някакъв дървен съндък. Не – съзнанието му си играеше лоши шеги – помисли си той и забърза крачка. Когато намали дистанцията и пушекът пред очите му се разсея той вече съвсем ясно я виждаше. Тя седеше замислено върху съндъкът, заедно с Алекс – едно момче от нейната група. Двамата разговаряха, тя изглеждаше тъжна, но което беше по-важно нямаше никакви видими наранявания. Сърцето на Арвин заби учестено, той се приближи още повече и тогава тя вдигна глава, косата и се отметна назад, а красивите и очи срещнаха погледа му.
–Арвин! – Извика тя и скочи, след което се втурна към него. След секунда обхвана с ръце врата му, той я грабна и я завъртя два пъти във въздуха, тялото и беше леко като перце. След като краката ѝ отново докоснаха земята той я прегърна силно и я притисна към себе си сякаш се страхуваше, че нещо може да му я отнеме.

–Арвин...страхувах се, че може да те загубя...–Я чу да казва. Отпусна леко прегръдката си и я погледна в очите, от които се стичаха две сълзи.
–Няма страшно, сега вече всичко е наред – След тези думи той допря устните си до нейните и след миг двамата страстно се целунаха.

Поне за сега всичко наистина беше наред...

Добавете коментар

Защитен код
Обнови

Коментари   

# Димитър Стефанов 20-01-2014 07:17
Браво за разказа, хареса ми. Очаквам скоро нещо ново!
Отговор | Цитиране | Цитиране
# profile8611 01-11-2018 10:02
Need cheap hosting? Try webhosting1st, just $10 for an year.

http://www.rumbalea.com/images/photos/8996/6/e1f9d3b7e02799a700e7ae53.jpg
Отговор | Цитиране | Цитиране