Get Adobe Flash player

Предстоеше много работа. Първо всички по-големи отломки, представляващи цели или части от корпуси щяха да бъдат сканирани и фотографирани. След това използвайки историческите данни за състава на трети и четвърти флот, отломките щяха да бъдат идентифицирани. Накрая Джонатан предвиждаше да разгледа отблизо разрушенията и по възможност да събере ценни сувенири.

Първият етап от работата отне около седмица. Почти не се срещаха отломки от вражески съдове. Това свидетелстваше за степента на надмощие, което аркусианците са имали в този сблъсък.

В края на седмицата Джонатан беше идентифицирал останките на всичките дванадесет кръстосвача участвали в битката и на тридесетина по-малки съда. Сега оставаше по-интересната част. Предстоеше да се гмурне сред отломките на тази историческа битка и да събере неща, които можеха да имат историческа или колекционеркса стойност. Това беше и отлична възможност да изпробва новият ракетен костюм за работа в откритият космос.

Първо, Од зададе такъв курс, че с много ниска скорост “Опортюнити” се придвижи навътре в морето от космически останки. Това му напомни на първите години прекарани в космоса. Тогава той използваше подобни места като източник на резервни части и касетки с гориво. Отдавна обаче не се занимаваше с това, тъй като сега имаше финансовите възможности да си купува първокачествени материали и апаратура.

Маневрираше бавно сред отломките, като гледаше да избягва по-едрите. Някои по-малки така или иначе се блъскаха в кораба, но не можеха да му нанесат щети.
Скоро “Опортюнити” спря в близост до огромен изкорубен корпус, който бе идентифициран като някогашният флагмански кораб на Четвърти флот – “Австралия”. От тук щеше да започне търсенето на исторически следи и интересни предмети.

–Добре, Моз, време е да излезем навън! През това време ти можеш да продължаваш с обстойното сканиране на района. Ако откриеш нещо което да ти привлече вниманието, кажи ми и ще го проверя!
–Да, сър.

С енергична крачка Джонатан напусна командната зала. Две минути по-късно, вече се намираше в камерата за излизане в откритото пространство. След като бързо облече летателният си костюм, активира програмата за автоматична проверка.
–Всички системи за ОК, сър.
–Добре, задействай освобождаващата последователност! – След тези думи, камерата бавно започна да се разхерметизира, докато целият въздух излезе от нея. В същото време изчезна изкуствената гравитация, така че Од остана да виси в средата на затвореното пространство, намирайки се в безтегловност. Най-накрая, когато налягането се изравни с външното, масивният люк се отвори и Джонатан се оттласна с крака в стената излитайки в открития космос.
–Сър, костюмът се справи отлично на всички тестове, но въпреки това бих препоръчал...– Од не дочака препоръката на своя приятел – бордовия компютър. Той стисна излизащата от костюма ръкохватка, като по този начин включи с всичка сила ракетната раница намираща се на гърба му.

Той се понесе с огромна скорост напред, като непрекъснато трябваше да маневрира за да избегне отломките. Това му доставяше истинско удоволствие. При нормални обстоятелства нямаше да усети полета по такъв начин, ако само се стрелкаше в празното пространство. Но сега профучаващите покрай него парчета придаваха истинско усещане за скорост и го изпълваха с адреналин.

Добавете коментар

Защитен код
Обнови