Get Adobe Flash player

Все още споменът за болката при сблъсъка бе прясна в паметта му, за това се доближи някак бавно и със страхопочитание към обекта. Сега за първи път успя да го разгледа отблизо и в детайли. Архаично изглеждаща кабина от Ягуар 1 на повече от седемдесет години. В предната си част бе идеално запазена, включително и прозрачния купол на пилота. Виждаха се опознавателните знаци, а ако се приближеше още малко щеше да може да прочете надписът с името на пилота. От задната част стърчаха кабели, тръби и разкъсан метал и се виждаха следи от обгаряне. Явно кабината се бе отделила навреме от взривяващото се тяло на изтребителя. Така пилотът запазваше шансовете си за оцеляване. Дни след това можеше да бъде спасен. Не и в този случай – помисли си Од. Седемдесет и две години след края на битката бе малко късно за пращане на спасителен отряд.
Джонатан се приближи още малко. Той опря ръце в горната част на стъклото и се взря вътре. Изпита лек страх от това което можеше да види. Представи си че в мрачната вътрешност на кокпита ще се озъби някой гол череп. Остана изненадан. Вътре се виждаше напълно запазено тяло или поне пилотски костюм и шлем. Какво имаше под тях трудно можеше да се каже.

Любопитството му надделя и реши да продължи, като отвори пилотската кабина. С помощта на миниатюрна плазмена резачка, той стопи болтовете държащи пилотското стъкло. След това внимателно го отмести и то полетя в безвъздушното пространство. Това което очакваше да види е как безжизненото тяло се понася на свой ред през отворения люк. С огромно учудване обаче установи, че всъщност цялото пространство в кабината бе изпълнено с лед.

–Как не се досетих! Моз, дали е възможно…
–Сър, попаднали сте на напълно запазена крио-камера. – Констатира Моз. – След като пилотът не е бил спасен в течение на дни, резервните енергийните запаси на кабината са се изчерпали. Живото-поддържането е станало невъзможно и тогава е била активирана последната защита - превръщането ѝ в крио-камера.
–Точно така, кабината се изпълва с крио-флуид, който замръзва без нужда от допълнителна енергия, поради абсолютната температурна нула, която цари в открития космос. Така тялото на пилота се консервира и може да престои...кой знае колко.
–В действителност, сър, шансът крио-камерата да се запази толкова дълго време е почти нулева. Сблъсъкът с други отломки би разбил стъклото, а леда е много податлив.
–Значи сме попаднали на истинска находка! Нека го приберем и да потърсим още оцелели! – Отвърна ентусиазирано Джонатан.
–Сър, оцелели е силно казано. Въпреки, че камерата е запазена, шансът човешкото тяло да бъде върнато към живот след толкова десетилетия е…
–Да, да но не ни пречи да опитаме, Моз! Представяш ли си ако успеем?! Ще можем да разпитаме жив свидетел на Каласката битка! Това е най-близкото усещане до връщане назад във времето, което някога ще можем да изпитаме!

Джонатан трескаво се зае с работата. Първо изпрати роботизиран влекач, който да транспортира кабината до не-отоплявана част от товарното отделение на кораба. В следващите дни забрави за съществуването ѝ и се захвана с претърсване на цялото пространство с цел да бъдат открити още запазени кабини. За целта бяха впрегнати всичките най-модерни скенери на кораба, а Моз по цял ден анализираше и сортираше данните.

Добавете коментар

Защитен код
Обнови