Get Adobe Flash player

След една седмица, бяха открити и идентифицирани всички кабини на участвалите в битката няколко хиляди ягуара, освен безследно изчезналите, вероятно взривени. Нито една от тях не се оказа запазена така че да бъде възможно спасяването на пилота.
Чувствайки се леко разочарован, Джонатан нахлузи предпазен костюм и скафандър и влезе в не-отопляваната зала, където се пазеше единствената оцеляла кабина.

Сега той можеше да я разгледа още по-внимателно. Наистина се надяваше да открие поне още няколко такива за да бъдат шансовете за изваждане на жив пилот по-големи. Мразеше ситуациите в които трябва да заложи само на една карта, но нямаше какво да се прави. Всъщност трябваше да се радва, че изобщо бе открил един толкова запазен екземпляр.

Приближи се и изтри с ръка скрежът, който покриваше надписът с името на пилота. С големи сини букви и наклонен шрифт пишеше: [i]Калина Атанасова[/i].
Странно име - Помисли си Джонатан. При това беше жена. Мисълта за последното допълнително влоши настроението му. И без това изпитваше затруднения да общува с хората, а с жените му беше още по-трудно. Сега как щеше да осъществи бленуваното си пътуване във времето. Все пак по-добре от нищо.

Отново запретна ръкави. Предстоеше много работа, ако искаше да върне към живота своята находка. Няколко дни отне преустройването на медицинската зала. Размразяването щеше да бъде много сложен и рискован процес. Веднъж изваден от замръзнало състояние човешкият мозък ставаше изключително уязвим. Подаването на кислород и хранителни вещества към него трябваше незабавно да се поднови в противен случай щяха да настъпят непоправими увреждания.

Имаше и други проблеми от технически характер. Наложи се да модифицира един от конструкторските роботи, така че да може внимателно да отдели замръзналата бучка в която се намираше пилота от останалата част на кабината. Така тялото продължи да се съхранява в течение на около седмица в специална камера.
Джонатан работеше неуморно за да подготви всичко необходимо. Само веднъж той прекъсна работата си за да се разходи до камерата. Дълго се взира в тялото на пилота, но нямаше как да види лицето през черното стъкло на шлема.

Не че такива неща го интересуваха разбира се. Правеше го от чисто научно предизвикателство. Вероятно след като тя се събудеше щяха да си поговорят малко за битката, след което щеше да я остави при първа възможност на някоя населена планета. Не можеше да си представи да общува с някого за повече от час, та камо ли дни наред.

Докато траеше подготовката, той също така възложи на Моз друга важна задача. Внимателно беше изваден бордовият компютър от кабината, която все още се намираше захвърлена в товарното отделение. Електрониката изглеждаше съсипана, но чиповете с паметта все още можеха да бъдат декодирани. Моз трябваше да се опита да извлече колкото се може повече информация.

В крайна сметка усилията им се увенчаха с успех. Получиха достъп до много подробности от бойният план, телеметрията на Ягуарът в последните часове преди да бъде унищожен, както и най-важната част от пъзела – профила на пилота.
–Сър, най-сетне успях да разкодирам файла, искате ли да го видите? – Последва пауза. Странно защо Джонатан почувства колебание. Сякаш щеше да се рови в нещо, което нямаше право да вижда. Или пък се притесняваше, че сега чисто научният му експеримент ще придобие човешко лице?

Добавете коментар

Защитен код
Обнови