Get Adobe Flash player

–Да, Моз отвори файла! – Досието се появи на дисплея пред него. Преди да прочете каквото и да било той потърси с поглед снимката на пилота, но такава нямаше?
–Защо няма снимка?
–Изображението не успя да се зареди, сър. Файлът е прекалено повреден. Ако искате мога да пусна алгоритъм за възстановяване и до двадесет и четири часа…
–Не няма нужда. Така или иначе скоро ще я видим. – Джонатан се зачете. Беше странно усещането да чете нечии чужд живот. Калина Атанасова е била на двадесет и три годишна възраст, когато се е състояла Каласката битка. Завършила е обучението си на пилот в звездният флот точно една година по-рано. Връщайки се назад в миналото ѝ той установи, че е притежавала изключителен талант. Имала е много отличия по време на следването си и е ръководила отбора на своя курс във военните игри през всичките години на следването си. В две от първенствата са спечелили титлата. Завършила е с отличие и веднага са я назначили в Четвърти флот, който по онова време е патрулирал в най-опасните райони. Каласката битка е била нейното първо и последно сражение.

–Брей, май тук си имаме истински звезден ас! – Възкликна Джонатан след като прехвърли досието.
–Постиженията ѝ като кадет във флота са наистина впечатляващи. – Съгласи се Моз. – Но не е извадила късмет. Флотът е бил напълно неподготвен за Каласката битка и са отишли на сигурна смърт.
–Е...ако експериментът ни се окаже успешен...може лейтенант Атанасова да има шанса за нов живот.
След още няколко дни приготовленията приключиха. Завършена бе голямата възстановителна вана в която щеше да се извърши размразяването на обекта.
Джонатан застана с известна доза тържественост и погледна за последен път камерата, където се съхраняваше замръзналото тяло.
–Да започваме, Моз! – Изрече най-сетне той. Започнеше ли се нямаше връщане назад. Ако сега се проваляха за Калина нямаше да има втори шанс.
Специално пригоден автоматизиран механизъм пренесе ледената бучка от камерата до възстановителната вана с прозрачни стени и внимателно я потопи в разтвора. Той беше с много ниска температура, тъй като размразяването трябваше да стане изключително бавно.
Од остана до късно през нощта наблюдавайки как ледената обвивка изтънява все повече и повече. До решаващата фаза обаче оставаха не по-малко от дванадесет часа и накрая той реши да поспи. Тялото му бе натрупало голяма умора, тъй като през последната седмица работеше по цял ден.
Когато се събуди почувства стряскащото усещане, че е закъснял. Не, че Моз нямаше да се справи, но все пак трябваше да е там, ако нещо се объркаше. С треперещи ръце се протегна и грабна старфона си, който показваше десет часа сутринта. Слава Богу, тъкмо навреме.
Стана и набързо се облече, след което почти бегом отиде в лабораторията. Когато прекрачи прага неочаквана гледка го порази. През прозрачните стени на ваната, вътре в жълтеникавият разтвор се виждаше напълно голо женско тяло. Косите ѝ се рееха във всички посоки подобно на особено водорасло.
Джонатан пристъпи колебливо напред. Голотата ѝ го притесняваше.
–Моз...къде...къде са дрехите ѝ?
–Резорбирах ги, сър. Щяха да пречат на възстановителния процес.
–Ахм…добре тогава...Хм… ще ми докладваш ли състоянието на обекта?
–Размразяването приключи. В момента поддържаме подхранването на тъканите чрез изкуствено кръвообращение. Така мозъчните клетки ще се запазят докато тялото се възстанови достатъчно, за да функционира.

Добавете коментар

Защитен код
Обнови