Get Adobe Flash player

Той се вгледа по-внимателно. Всичко изглежда се развиваше по план. Дъното на ваната бе покрито с червеникава био-синтетична тъкан. От нея водеха началото си разклонения подобни на кръвоносни съдове. Те се впиваха на определени места в тялото на обекта, като по този начин се свързваха с човешката кръвоносна система и осигуряваха изкуствен кръвен ток доставящ кислород и хранителни вещества. Системата се наричаше на научен жаргон - изкуствена плацента.
Преодолявайки дълбокото си притеснение, той си позволи да погледне лицето ѝ. Тя имаше красиви черти, очите ѝ бяха затворени сякаш спи придавайки и невинен вид. Косите ѝ, до колкото можеше да се прецени през разтвора, имаха рус цвят, а тялото ѝ бе фино и нежно, сякаш почти безплътно.
Тя прекара следващите няколко дни във възстановителната вана. Мозъкът ѝ бе поддържан в състояние на медикаментозна кома, което щеше да продължи докато тялото ѝ укрепнеше достатъчно.
Джонатан непрекъснато се осведомяваше за нейните жизнени показатели, макар че рядко доближаваше ваната. Нещата изглежда се развиваха според оптимистичните предвиждания. На вторият ден, сърцето ѝ се включи започвайки самостоятелно да изпомпва кръвта. Дванадесет часа по-късно се появиха дихателни движения, макар че дробовете ѝ бяха пълни с течност. За да се освободи от нея, Моз използва специално изработен респиратор, който навлезе внимателно в дихателните ѝ пътища, след което започна да изпомпва разтвора от дробовете ѝ, замествайки го с въздух. Когато процеса приключи, респираторът премина в режим на изкуствено дишане.
В началото на четвъртият ден, Джонатан пристъпи с трепет в лабораторията. Предстоеше един от решаващите етапи на възстановяването. Тя трябваше да бъде извадена от ваната и да започне да диша самостоятелно. Всички показатели даваха основание да се счита, че тялото ѝ е достатъчно укрепнало.
До ваната бе разположено специално оборудвано легло, което щеше да продължи да поддържа живота ѝ след като бъде извадена от разтвора. Първите няколко минути щяха да са критични. Вече бе прекъсната връзката с изкуствената плацента.

–Добре, Моз, време е да я извадим от течността. Давай!
–Сър, роботизираните клещи с които я спуснахме докато беше замръзнала не са достатъчно деликатни. Може да я наранят.
–Какво искаш да кажеш! – Ядовито отвърна Джонатан. Той не бе свикнал да получава негативен отговор от бордовия си компютър.
–Ръцете Ви, сър, са доста по-подходящо средство за да извадим пациента от ваната. Силно препоръчвам Вие да го направите!
–Ръце...ръцете ми! – Джонатан изпитваше огромно притеснение дори само да гледа голото ѝ тяло, камо ли да го докосне. Той си пое дълбоко въздух, трябваше да преодолее това в името на науката и в името на живота на…
–Сър, лицето Ви изглежда зачервено, добре ли се чувствате?
–ДА!
–Може би първо трябва да пусна бърза диагностика на показателите Ви…
–НЕ! Нищо ми няма, дай да вършим работа! – Сепна се Од и започна да съблича ризата си оставайки само по блуза с къс ръкав. Сетне потопи ръцете си до над лактите в течността, като внимателно пое отпуснатото ѝ тяло. Докосването го накара да изпита непознато усещане. Кожата ѝ бе по-нежна отколкото си представяше, че е възможно. Внимателно я постави на леглото, сякаш се страхуваше да не я счупи. След това бързо я зави с намиращия се наблизо чаршаф.

Добавете коментар

Защитен код
Обнови