Get Adobe Flash player

Изведнъж краката ѝ се подкосиха. Той обаче светкавично се наведе и я пое преди да е паднала. Изправи се държейки я в ръцете си, а тя обхвана врата му с ръце.
–Май паднах. – Въздъхна.
–Няма нищо, справяте се чудесно! – Отговори спокойно той, докато внимателно я поставяше обратно в леглото. След това се пресегна за чаршафа и я зави. – После може да опитаме отново, а сега е добре да си починете.

До края на деня, Джонатан почти непрекъснато се занимаваше с проучване на случаите на амнезия и възможните начини тя да бъде преодоляна. При повечето пациенти, спомените постепенно се възвръщаха, но имаше и случаи на перманентна загуба на паметта.
На следващият ден работата му бе прекъсната от предупредително съобщение:
–Сър, обекта току що напусна стаята си.
–Какво!? – Джонатан бе изненадан. Бързо изскочи от кабинета и тръгна в посока към стаята. Откри я в коридора. Бе направила едва няколко крачки и сега се подпираше на стената, задъхвайки се.
–Е, поздравления, справила си се доста по-добре от вчера! – Тя го погледна. Този път без съмнение се усмихваше.
– Къде искаше да отидеш?
–Не знам, исках да разгледам. – Отвърна тя докато се хващаше за ръката му.
–Добре, ела ще ти покажа нещо. – Двамата тръгнаха. Макар и бавно тя правеше крачките си доста по-уверено от предния ден.
Те преминаха през най-близката врата. Озоваха се в лаборатория, пълна със всякаква странна апаратура. Той я сложи да седне в един стол с колелца, след което я прибута до стената. Сетне, натисна бутон и на стената се откри широк, панорамен прозорец гледащ в открития космос.
–Леле...–Възкликна тя – Някак си...ми изглежда познато.
–Нормално… ти си космически, боен пилот – Отвърна той докато ѝ подаваше чаша с гореща супа.
–Джон...– Тя за първи път го наричаше така – Можеш ли да ми кажеш нещо повече за мен?
–Да...разбира се. Хайде, ела! – След тези думи, той придвижи столът ѝ до най-близкият екран в лабораторията.
–Моз, ако обичаш отвори файла с досието на лейтенант Калина Атанасова.
–Да, сър. – В този момент на екрана се появи познатият файл. Моз бе използвал алгоритъма за възстановяване още преди седмици и сега изображението с нейната снимка също се отвори. Там се виждаше току що завършилият кадет Атанасова с униформата на пилот от Звездният флот на Земния Съюз. Лицето ѝ излъчваше чаровна увереност, очите ѝ блестяха, косата ѝ стоеше пригладена в елегантна прическа. Девет месеца след заснемането на изображението, се бе състояла Каласката битка.

Калина внимателно прочете цялата информация.
–Нищо не ми говори. Сякаш се отнася за друг човек.
–Все още е минало малко време…
–1168г. Коя дата сме в момента?
–Петнадесети Юни 1240г.
–Седемдесет и две години! Наистина ли е минало толкова време?!
–Опасявам се, че да.
–Значи съм на...деведесет и пет?!
–Твоите връстници са на толкова. Но тъй като времето прекарано в хибернация е консервирало тялото ти, реалната ти възраст е двадесет и три години. Колкото си била и в денят на битката.

Тя се отдръпна за момент от монитора. Лицето ѝ издаваше тъга.
–Разбирам, че ти е трудно…
–В момента не си спомням нищо...но дори паметта ми да се върне, какво значение би имало това? Изминал е цял един живот. Вероятно трудно ще намеря живи приятели или познати.
–Ако си имала приятели във флота, почти сигурно е че са мъртви. Малцина оцеляват след Каласката битка. – Тя въздъхна:

Добавете коментар

Защитен код
Обнови

Коментари   

# owiucene 02-07-2019 11:05
Online Amoxicillin: http://mewkid.net/buy-amoxicillin/ Amoxicillin 500 Mg jlf.paey.starac esthebook.com.b wg.zs http://mewkid.net/buy-amoxicillin/
Отговор | Цитиране | Цитиране
# ajyihefuke 02-07-2019 12:22
Buy Amoxicillin: http://mewkid.net/buy-amoxicillin/ Amoxicillin ftf.kcmu.starac esthebook.com.h hs.yj http://mewkid.net/buy-amoxicillin/
Отговор | Цитиране | Цитиране