Get Adobe Flash player

–Какво ще правя?
–Все пак си само на двадесет и три години. Огромен късмет е, че успяхме да те съживим. Приеми го като втори шанс, можеш да започнеш живота си отначало.
–Чувствам се уморена.
–Хайде ще ти помогна да стигнеш до леглото.

През следващите дни, Калина бързо подобряваше физическото си състояние. Не беше за вярване, но тялото ѝ прекарало седем десетилетия в хибернация възвръщаше напълно двигателните си способности. Тя вече ходеше и се движеше съвсем свободно, което от своя страна създаваше съвсем нова обстановка на борда на “Опортюнити”. За първи път от петнадесет години, Джонатан не беше сам.

–Благодаря ти, че се постара да намериш колкото се може повече информация за мен, но… ще ми кажеш ли нещо повече за себе си. За този кораб...какво точно правиш? – Той тъкмо ѝ показваше как да си служи с автоматизирания бюфет на борда, където можеше по всяко време да си поръча голямо разнообразие от ястия.
–Ами...– Джонатан се замисли. Историята му никак не беше обикновена, но пък и тя нямаше много база за сравнение. Калина го гледаше в очакване с големите си сини очи. Беше облечена в работни дрехи, каквито той самия носеше, но прекроени за нейните размери. Само такива имаше на борда. – По принцип съм в транспортния бизнес – Започна той. –Пренасям злато от опасни райони и така печеля. Но през по-голямата част от времето се занимавам с изследвания, конструирам различни неща и усъвършенствам кораба си. “Опортюнити” е всичко което имам и някога съм искал.
–Нямаш ли други приятели, познати, семейство…?
–Не. Не съм от най-общителните хора. – Тя се замисли, но не каза нищо. Постепенно той и показваше различните секции на кораба и с какво се занимава. Тя остана очарована от повечето му открития, както и от високата технологичност на “Опортюнити”.

Един ден реши да ѝ покаже командната зала. Влизайки в нея първоначално тя започна да разглежда всичко като дете в зоологическа градина. Стигайки до уредите за ръчно управление обаче, сякаш се фокусира и придоби сериозно изражение.
–Струва ми се че знам как се използва.
–Ти си пилот, може би си спомняш?
–Странно е. Ето това е щурвала. И дроселът за тягата. Екранът на скенера с възможности за късо, средно и дълго-обхватно сканиране.
–Точно така! Явно си спомняш нещо. –Тя не отговори.
–Джон, още ли пазиш кабината в която ме намери?
–Да, в едно от товарните отделения е.

Двамата облякоха предпазни костюми и скафандри и влязоха в не отопляваното товарно помещение, където все още се намираше покритата със скреж пилотска кабина.
–Това е!
–Знам.

Тъй като вече бе възвърнала физическите си способности, Калина с един скок се озова вътре в кокпита. Седна на пилотското кресло и прокара длан по замръзналото арматурно табло.
–Джон, това ми е така познато. Знам всичко за него, ако останалата част от Ягуара си беше на мястото можех да полетя още сега.
–Постой още малко! – Тя го послуша и прекара известно време уединена в кабината. След това слезе и двамата напуснаха товарното помещение. Отново навън те съблякоха предпазните костюми.
–Значи все пак си спомни нещо? Казах ти, че паметта ти рано или късно ще се върне!
–Не, Джон, това не бяха спомени! Аз просто знам тези неща. Никога не съм ги забравяла. Имам всичките си способности и познания. Това което ми липсва са спомените за предишни събития, хора и всичко свързано с моята личност.

Добавете коментар

Защитен код
Обнови

Коментари   

# owiucene 02-07-2019 11:05
Online Amoxicillin: http://mewkid.net/buy-amoxicillin/ Amoxicillin 500 Mg jlf.paey.starac esthebook.com.b wg.zs http://mewkid.net/buy-amoxicillin/
Отговор | Цитиране | Цитиране
# ajyihefuke 02-07-2019 12:22
Buy Amoxicillin: http://mewkid.net/buy-amoxicillin/ Amoxicillin ftf.kcmu.starac esthebook.com.h hs.yj http://mewkid.net/buy-amoxicillin/
Отговор | Цитиране | Цитиране