Get Adobe Flash player

Дните продължаваха да се нижат. Постепенно Джонатан реши, че е време да продължи работа по някои от другите си проекти, които бе изоставил концентрирайки се върху грижите за Калина. От своя страна тя също намираше с какво да се занимава. Преди всичко се ровеше в информацията за историческите събития във връзка с аркусианската война. Искаше да запълни парчетата от пъзела. Каласката битка бе загубена от хората, но след десетилетия кръвопролития, заедно със своите съюзници Мараите, Земният съюз бе успял да нанесе решително поражение на аркусианците. Въпреки това обаче те и до днес си оставаха заплаха и понякога извършваха нападения.

Калина също така се интересуваше и от съвременното въоръжение на флота и по-конкретно от изтребителите. В момента на въоръжение бяха седмото поколение Ягуари. Тя изчете всичко за тях.

Понякога идваше и наблюдаваше работата на Джонатан. Той винаги и обясняваше какво прави. Често пъти когато имаше да се конструира нещо тя му помагаше подавайки инструменти, а друг път го удивляваше с някоя оригинална идея. Двамата се забавляваха и се шегуваха заедно. Това бе много необичайно за Джонатан. Първоначално той се притесняваше, че присъствието ѝ на борда може да се окаже проблем. Смяташе, че тя само ще му се пречка и ще му досажда. Също така предвиждаше, че след като напълно се възстанови ще осъзнае, колко неспособен е той да общува с нормални човешки същества. Нищо подобно обаче не се случи. На него дори му беше приятно, когато тя се навърташе наоколо. Разговорите им бяха интересни и дори забавни. Тя притежаваше интелигентност, а също така в добронамереното ѝ отношение имаше особен чар. Всичко това го караше за първи път в живота си да чувства близост, каквато не бе имал към никое човешко същество.


В последните дни, Калина усещаше, че нещо се променя. Тя не можеше да си го обясни, но Джон изглеждаше някак по-тъжен и замислен. Като че ли странеше от нея. На няколко пъти го попита дали всичко е наред, а той и отвърна положително, но тя усещаше че нещо го мъчи. Една сутрин, той дойде при нея, усмихна се и каза:
–Утре ще кацнем на Озирия.
–Добре.
–Помниш ли като ти казах, че когато стигнем до населена планета ти...ще можеш да продължиш живота си? – Тя отвърна поглед.
–Да, помня…
–Би трябвало да си щастлива...ще си свободна. Ще можеш да се срещаш с други хора и да правиш с живота си каквото поискаш. – Калина въздъхна, след което го погледна. Очите ѝ бяха пълни със сълзи.
–Не искам да тръгвам, Джон.
–Но, защо?
–Страх ме е. – Тези нейни думи го поразиха.
–От какво?
–Не се чувствам сигурна, Джон! Света ме плаши. Не знам нищо за него, нито за себе си. Не познавам никого. Чувствам се сигурна само тук. На този кораб…при теб.

Джонатан стори нещо, което учуди дори него самия. Хвана ръцете ѝ в шепите си.
–Виж...чувстваш се така заради амнезията си. Но когато започнеш да се срещаш и с други хора бързо ще се адаптираш. Ще видиш, че света не е само в този кораб, а е огромен и прекрасен.
–Тогава защо ти живееш тук Джон? Защо не си там в този прекрасен свят?
–Аз съм друга работа, Калина. Не съм като другите. Аз съм... антисоциален хахо, който не може да общува и живее в черупката си. Ти не си като мен. Ти си прекрасно двадесет и три годишно момиче с талант и бъдеще. Няма какво да правиш на този кораб.

Добавете коментар

Защитен код
Обнови

Коментари   

# owiucene 02-07-2019 11:05
Online Amoxicillin: http://mewkid.net/buy-amoxicillin/ Amoxicillin 500 Mg jlf.paey.starac esthebook.com.b wg.zs http://mewkid.net/buy-amoxicillin/
Отговор | Цитиране | Цитиране
# ajyihefuke 02-07-2019 12:22
Buy Amoxicillin: http://mewkid.net/buy-amoxicillin/ Amoxicillin ftf.kcmu.starac esthebook.com.h hs.yj http://mewkid.net/buy-amoxicillin/
Отговор | Цитиране | Цитиране