Get Adobe Flash player

–Откъде знаеш това?! – Тя се изправи рязко. –Откъде знаеш, че имам бъдеще? Аз съм едно дълбоко-замразено изкопаемо. Не знам коя съм?
–Не говори така…
–Моля те, Джон! – Този път тя хвана ръцете му. – Моля те, позволи ми да остана тук! Много ме е страх!
–Добре, добре! – Той я прегърна и притисна главата ѝ до гърдите си. Усети сълзите, които се стичаха по лицето ѝ. – Можеш да останеш, колкото искаш. И да си тръгнеш, когато пожелаеш.
–Благодаря ти Джон! – Тя се отдръпна и отново го погледна в очите. – Ако е възможно да си върна паметта, може би ще мога да продължа с живота си. В момента съм щастлива да остана тук.


Минути след разговора, Джонатан усети, как близостта която чувстваше към нея прераства в нещо много повече. Страхът който тя изпитваше към външният свят и фактът, че виждаше в кораба скришно убежище я превръщаше в нещо, което той смяташе, че не е възможно да съществува – сродна душа!

Не можеше да преодолее това особено чувство, макар и да не спираше да си повтаря, че то е фалшиво. Какво си въобразяваше? Сродна душа! Та нали горкото момиче просто си е изгубило паметта и за това се чувства объркана и уплашена! Той щеше да направи всичко по силите си тя да се възстанови. А когато това се случеше...тя със сигурност щеше да поиска да си тръгне.

–Моз ще започнем нов проект!
–С какво мога да съм полезен, Джон?
–Не ме наричай така! Обръщай се към мене със, [i]Сър[/i]!
–Значи, с нея се познавахте от две седмици, когато почна да те нарича Джон, а с мен си вече петнадесет години но…
–Тя е човек, а ти си тостер!
–Мислех, че мразиш хората?
–Мразя да спориш с мене! Както ти казах, искам да започнем нов проект! Ако не се вземш в ръце, ще ти форматирам паметта!
–Добре, сър. Какъв проект желаете да започнем?
–В основният конструкторски док ще построим изтребител.
–Сър, мисля че защитата на кораба ни ще е по-сигурна, ако сте на мостика, а не в някакъв изтребител. Можем да подобрим оръжията…
–Няма аз да го пилотирам.
–А, значи е за малката принцеса…
–МОЗ!
–Да, сър…
–Целта на проекта не е сигурността на кораба. Не се нуждаем от изтребител. Както знаеш, работя над проблема с амнезията от доста време.
–Откакто тя се появи…
–Един от най-ефективните методи, човек с амнезия да си възвърне паметта е като бъде поставен в позната среда. Но тук няма как това да се случи. Минали са седемдесет и две години, а тя дори не иска да напусне кораба. За това реших да построим изтребителя. Тя знае как да пилотира. Ако може да го стори, спомените ще нахлуят в главата ѝ.
–Мисля, че от Озирия ще трябва да купим малко допълнителни материали, ако желаете да започнем веднага.
–Да.
–Ще съставя списък.
–Така те искам!

Вечерта, Джонатан и Калина отново разговаряха.
–Слушай, ако имаш намерение да останеш за по-дълго, сигурно ще искаш си напазаруваш разни неща. Тук нямам много...женски работи.
–Ами…
–Направи поръчка от планетата Озирия, където ще кацнем утре.
–Но, Джон аз...нямам никакви пари.
–Не се притеснявай. Просто си поръчай всичко което ти трябва.

На следващият ден “Опортюнити” кацна на търговското летище в Клей Сити – един от многобройните градове на планетата Озирия.

За първи път от много време на сам Джонатан отвори люкът свързващ кораба с външния свят. Въздухът имаше различен аромат от този на Плаймонд. И разликите не свършваха до тук. Търговското летище беше огромно. Вероятно територията му надвишаваше цялата обитаема площ на астероида. До където стигаше погледа бяха разпрострени портове и безкрайни редици с контейнери, които се товареха, разтоварваха и пренасяха от транспортни машини.

Два такива контейнера пълни с горивни касети, части и всякакви материали трябваше да бъдат натоварени на “Опортюнити”. Търговският агент се доближи до Джонатан. Изглеждаше млад и наперен с вид на човек, който се справя с работата си, но не смята да се задържи дълго, тъй като има много по-големи амбиции.
–Здравейте, господин Од. – Младокът жизнерадостно подаде ръката си за поздрав.
–Ъ-ъ-ъ, здравейте…
–Само подпишете тук! – И той подаде малък таблет, където Джон постави пръстовия си отпечатък, удостоверявайки по този начин самоличността си. В този момент забеляза, че към двойката контейнери се приближава и трети с по-малък размер.
–А това какво е?
–Пак е за вашия кораб. Пише, че е за госпожица К. Атанасова.
–Аааа, ами добре...внесете го!

Докато се качваше обратно на кораба Од си помисли: “Момичето не е пазарувало от седемдесет и две години. Явно има да наваксва!”. Тази мисъл го развесели. Самата тя не пожела да слезе на повърхността на планетата дори за малко. Това биеше дори собствената му анти-социалност. Може би се страхуваше да не я зареже и да излети без нея. Тази мисъл го развесели дори още повече и той влезе в командната зала на “Опортюнити” свирукайки си весела мелодия.

Следващата дестинация на кораба бе отдалечената колония Хогнус - спътник на големият газов гигант Тарус в звездната система Силия 35. На хартия малката миньорска колония на Хогнус се водеше за част от Земния съюз. На практика обаче тя се намираше почти на границата с “Тъмния сектор” – владението на Аркусианците. Това бе част от зоната на отговорност на Шести флот, но той пътрулираше в твърде голямо пространство и често пъти колонистите трябваше да разчитат на собствените си отбранителни способности.

Транспортът на злато от колонията ставаше изключително трудно. Нещата допълнително се влошиха когато преди една година президентът издаде указ задължаващ корабите в пограничната зона да пътуват най-малко по осем на брой в ковой с цел по-голяма безопасност. Това се налагаше заради зачестилите аркусиански атаки. Никой обаче нямаше да изпрати осем кораба за да пренесат три контейнера със злато. Тъй че задачата пред Од ставаше двойно по-сложна. От една страна трябваше да внимава за евентуална аркусианска атака. Възможностите на аркусианската флота далеч надхвърляха тези на пиратите. От друга страна трябваше да се промъкне незабелязано през пътрулите на Шести флот, тъй като самостоятелният му полет в този район беше незаконен.

Разбира се до тогава имаше много време. Пътуването щеше да отнеме три месеца, в които Джонатан смяташе изцяло да се посвети на новият проект – създаване на изтребител за Калина.

Добавете коментар

Защитен код
Обнови

Коментари   

# owiucene 02-07-2019 11:05
Online Amoxicillin: http://mewkid.net/buy-amoxicillin/ Amoxicillin 500 Mg jlf.paey.starac esthebook.com.b wg.zs http://mewkid.net/buy-amoxicillin/
Отговор | Цитиране | Цитиране
# ajyihefuke 02-07-2019 12:22
Buy Amoxicillin: http://mewkid.net/buy-amoxicillin/ Amoxicillin ftf.kcmu.starac esthebook.com.h hs.yj http://mewkid.net/buy-amoxicillin/
Отговор | Цитиране | Цитиране