Get Adobe Flash player
Когато тя излезе от стаята, Джонатан за първи път ясно осъзна, че изпитва огромно привличане към нея. До този момент той някак си успяваше да подтисне това усещане. Игнорира го докато се грижеше за нея, когато тя още беше съвсем безпомощна. Правеше се, че не го забелязва, докато тя държеше силно за ръката му, мъчейки се да ходи. Опитваше се да не мисли за това всеки път когато виждаше прекрасното ѝ лице да се усмихва. Широките и груби работни дрехи които тя носеше, успяваха макар и малко да прикрият нейната прелест, но облечена в тази рокля, представляваше самото изкушение. Сега за първи път той призна пред себе си, че я желае. Неимоверно много. Това все пак не означаваше, че щеше да се поддаде на желанията си. Помисли си, че би било грешно, неморално и порочно. Щеше да се възползва по най-долен начин от нейното психическо състояние. Това, че беше загубила паметта си, чувстваше се объркана, уплашена от външния свят и изцяло зависима от него. Не, той не би могъл да си позволи да се възползва от това. През целия си живот не се разбираше с околните.  В миналото често влизаше в пререкания и конфликти. Но никога не се бе чувствал виновен за нищо и пред никого. Винаги постъпваше така както смяташе за правилно. Сега нямаше да е по-различно…
 
От този ден нататък им стана като традиция да вечерят заедно. Прекарваха все повече време един с друг. Калина искаше да участва в създаването на нейният изтребител. Понякога разговаряха с часове. Тя не знаеше нищо за света, но много се интересуваше. Когато не беше заедно с Джон обикновено четеше. Най-вече се интересуваше от Звездния флот, от съвременните изтребители и от войната с аркусианците. Също така изучаваше кораба и всичките предишни изобретения на Джонатан. Веднъж това доведе до малък инцидент.
      Той тъкмо работеше по сглобяването на основния корпус, когато Моз му съобщи:
–Сър, току що предотвратих нахлуването на нарушител в зона с първа степен на сигурност.
–Какво говориш Моз?
–Става дума за помещението за ръчен контрол на двигателите, сър!
–Откъде се взе този нарушител?
–Член на екипажа, без необходимите права за достъп, сър. –Сухо отвърна компютърът.
–Член на екипажа!? Значи Калина!
–Ако искате конкретното име, да сър, това е госпожица Атанасова.
–По дяволите, Моз! Какво си направил!? – Докато говорeше, Джонатан вече ходеше с бърза крачка към машинното отделение
–Използвах не-летална сила, сър нищо особено.
–Ще ти кажа аз нищо особено!
–Просто си изпълнявах работата, сър!
–Ще видиш ти една работа… – В този момент той достигна до входа на машинното отделение, където Калина лежеше просната в безсъзнание на пода.
–Какво си използвал? Докладвай!
–Обикновен електрошок, сър!
–Подяволите, Моз, защо не я предупреди, преди да стреляш!?
–Има си надпис, сър! – Действителност от ляво на вратата имаше малък почти изтрит стикер с надпис, който едвам се четеше: “Влизането на не-оторизирани лица строго забранено!”.
–Може да не го е видяла, глупава машино!

Добавете коментар

Защитен код
Обнови