Get Adobe Flash player
 
Калина се усмихна палаво в отговор:
–Не съм сънувала кошмари.
–Но как нали каза…
–Излъгах те. – Тя отново се засмя.
–Значи...–Трябваха му няколко мига за да осмисли чутото – Си ме прелъстила! Изобщо не те е било страх?!
–Не. Направих го съвсем преднамерено.
Джонатан въздъхна. Естествено не можеше да и се сърди или да я обвинява. Продължаваше да вини единствено себе си.
–Но...защо го направи.
–Защото те желая Джон! – Тя отново се притисна до него. Лицето и бе едва на няколко сантиметра от неговото. – Желаех те толкова силно! А ти все ме игнорираше! Държеше се студено. Не разбирах, защото в определени моменти си мислех, че и ти ме желаеш!
–Разбира се Калина! Пожелах те в първият момент в който те видях. Но нямах право на това!
–Но, защо? – Тя недоумяваше.
–Защото...– Той се почеса по челото, мъчейки се да намери точните думи – Защото ти си в...особено положение. Изгубила си спомените си. Объркана си и познаваш единствено мен. При нормални обстоятелства дори не бихме разговаряли!
–Джон...аз може да не си спомням миналото, обаче мога да разсъждавам. И знам какво ми харесва и какво не! Освен това имам свободна воля, както и ти.
Джон кимна.
–Спри да се обвиняваш. Не знам дали някога ще си възвърна паметта и колко време ще остана на този кораб. Но в момента искам да обичам теб!
Той я притисна силно до себе си. Никога не си бе представял, че това бе възможно да се случи.
В следващите два месеца, те продължаваха да работят практически по цял ден над създаването на изтребителя. Любеха се предимно през ноща, но се случваше неудържимата страст да ги споходи и в средата на работния ден. Тогава Джон с едно движение разчистваше работния плот и я полагаше отгоре.
Од не се бе чувствал толкова щастлив през живота си, макар и да знаеше, че това няма да продължи още дълго. С напредването на проекта над който работеха, той знаеше, че тези моменти на откраднато щастие са към края си. С изтичането на втория месец, констуирането на изтребителя приключи и проектът щеше да навлезе в тестовата си фаза. Това означаваше, че Калина за първи път щеше да влезе в кабината и да го пилотира в открития космос. Това можеше да предизвика силен изблик на спомени и всичко можеше да приключи още в този момент.
 
В деят в който тестът трябваше да бъде проведен, двамата се срещнаха в конструкторният цех. Там ги чакаше изтребителят – съвършено копие на някогашните Ягуар 1, поне що се отнася до външният вид.
 
Интериорът на кабината, уредите за управление, дори седалката също изглеждаха идентични с тези на оригинала. Двигателите, оръжейните системи и електрониката обаче представляваха собствена разработка на Джонатан и според него надминаваха дори съвременните флотски Ягуар 7.
 
–Е...нека подкараме това бебче!  – Продума Калина. Тя стоеше пред изтребителя облечена в бял пилотски костюм, създаден от Джонатан в текстилния цех. Сега докато я гледаше, си помисли, че е наистина красива в него. Сякаш тя и костюма бяха създадени един за друг.

Добавете коментар

Защитен код
Обнови