Get Adobe Flash player
–Не го натискай много силно в началото! – Предупреди я той.
 
С бързо и пъргаво движение, Калина се покатери в кокпита на изтребителя. Постави пилотския си шлем и люкът бавно започна да се спуска над нея, затваряйки кабината.
 
По специално пригодени релси изтребителят беше изведен в новият дек за излитане. Джонатан от своя страна бързо се качи в командната зала откъдето щеше да контролира тестовият полет.
–Тук “Йгъл 1” до “Опортюнити”, двигателите работят, чакам разрешение за излитане.
–”Опортюнити” до “Йгъл 1” задействам отваряне на главната врата! – Помещението за излитане беше дехерматизирано и секунди след това огромна врата в края на пистата започна да се отваря.
 
–Отварянето приключи. “Йгъл 1” имате разрешение за излитане!
–Разбрано!  – В следващите секунди, Джонатан наблюдава чрез вътрешните камери, как двигателите на изтребителя набират мощност. Същевременно следеше на мониторите телеметрията на машината имайки по този начин пълна информация за нейната работа. За момента всичко изглежда се развиваше според предварителните очаквания. Когато двигателите набраха достатъчно тяга, Калина освободи задържащият механизъм  и “Йгъл 1” се изтреля в отркирото космическо пространство.
–Невероятно е Джон! Летя! Сякаш цял живот съм го правила!
–Донякъде е вярно! Обаче за сега го карай по-кротко, нека не натоварваме машината на пълна мощност веднага.
 
В първите няколко минути, тя пилотираше предпазливо използвайки само 20% от капацитета на двигателите. Скоро обаче се почувства уверена и увеличи скоростта, съчетавайки я с остри завой и спиращи дъха маневри.
–Съпоставяйки нейното пилотиране със сравнителната база данни, трябва да отбележа, че се справя като първокласен боен пилот, сър! – Отбеляза Моз.
–Тя Е, първокласен боен пилот. Нужно ѝ е само да си го припомни.
 
Към края на полета, тя вече натоварваше двигателите на пълна мощност въпреки съветите на Джонатан да не го прави. Машината се справяше забележително добре.
 
Най-сетне първият тестов полет приключи и “Йгъл 1” се върна обратно в докинг станцията. Джонатан чакаше близо до пистата.
 
Тя изхвърча от кабината, захвърли шлема си и скочи на раменете му. Двамата страстно се целунаха.
–Невероятно е Джон! Усещането е незабравимо!
–Припомни ли си нещо?
–Много е странно. Спомням си всичките маневри, чувството да пилотирам ми е познато, като ходенето. Но нямам никакви спомени от  къде съм го придобила или каквото и да е друго за миналото си.
–Нищо ли не изникна в паметта ти докато пилотираше?
–Не.
 

Добавете коментар

Защитен код
Обнови