Get Adobe Flash player
Първият пилотиран тест на изтребителя, мина успешно, но главният експеримент – опитът да се възвърне паметта на Калина удряше на камък. Джонатан очакваше, че още първият полет ще предизвика поне малко възвръщане на спомени. Нулевият резултат обаче действаше обезкуражително. Самата Калина не изглеждаше разстроена от този факт. Напротив, единствено се забелязваше щастието, което пилотирането ѝ носеше.
 
Два дни по-късно, решиха да направят нов експеримент. Този път трябваше да бъдат тествани оръжейните системи на “Йгъл 1”. За целта като подвижни мишени щяха да послужат специално конструирани безпилотни дрони.
–”Йгъл 1” имате разрешение за излитане!
–Прието “Опортюнити”. – Калина се отдалечи на нужното за експеримента разстояние. След това от кораба бяха изстреляни три безпилотни дрони, които се насочиха към нея в атакуваща формация.
 
Схватката продължи едва минута и половина. Дроните бяха снабдени с лазерни маркиращи системи, които трябваше да симулират попадения върху корпуса на изтребителя. Калина от своя страна стреляше с двойка мощни плазмени оръдия от последно поколение използвани в съвременните Ягуар 7.
 
Маневреността на дроните обаче не можеше да се мери с тази на “Йгъл 1”. И трите бяха унищожени без да успеят да нанесат нито едно попадение.
–Това беше лесно Джон!
–Радвам се. Но сега ще ти пратя нещо повече!  – В този момент той нареди на Моз да освободи всичките останали – общо десет дрона! Те се разделиха и нападнаха Калина от няколко страни. Това я накара да приложи малко повече усилия в екстремното си пилотиране за да успее да избегне попадения. За три минути и половина тя се справи с нападателите без да понесе нито едно маркиране.
 
Тестването на оръжейните системи и бойните възможности на изтребителя мина успешно. Това обаче не провокира появата на никакви спомени у Калина.
–Смятам – Започна Джонатан – че тези дрони не представляваха никакво предизвикателство за теб.
–Така е. Признавам, че се забавлявах, но като цяло беше твърде  лесно.
–Ще поработя малко върху техният изкуствен интелект, и също ще се опирам да увелича мощността на двигателите им. Възможно е ако бъдеш поставена в условия близки до тези на истински космически бой, спомените ти да се възвърнат по-лесно.
–Има логика. – Съгласи се Калина.
 
През следващите дни, тя пилотираше всеки ден изтребителя. Провеждаха се редица тестове. Тя самата участваше в неговото допълнително настройване и подобряване. Същевременно Джон работеше върху дроните. Искаше те да се превърнат в съвръшени машини за убиване, така че да представляват предизвикателство за нея.
 
Две седмици по-късно беше проведен тест с новите модели дрони. Калина се сражава с тях в продължение на тридесет минути. Понесе общо петнадесет попадения, но накрая все пак ги унищожи. Тя стъпи обратно на борда на “Опортюнити” с широка усмивка.
 
–Беше страхотно Джон! Никога не съм се забавлявала така! Ако успееш да направиш дроните още по-умни, ще бъде супер.
–А не си ли спомни нещо?
–Не.
Една вечер Джонатан бе останал да работи до късно в библиотеката. Заедно с Моз проучваха нови възможности за справяне с амнезията. Данните които успяваха да открият обаче бяха доста оскъдни и нищо не отговаряше на особеностите на техния случай.
–Не мога да разбера! Пилотирането трябваше да отключи спомените ѝ! Мина вече толкова време, паметта ѝ трябваше да започне да се възстановява!
–Сър, не че искам да Ви обезкуражавам, но след седемдесет и две години прекарани в хибернация е възможно спомените и да са перманентно изтрити.
–Човешкият мозък не е като компютъра, Моз! Спомените никога не се изтриват завинаги. Следи от тях остават. Нужно е да измислим по-силен стимул с който да ги провокираме!
 

Добавете коментар

Защитен код
Обнови