Get Adobe Flash player

Четиримата се приближиха. Единият от тях – възрастен мъж с посивяла коса, очевидно бе собственикът на мината.

–Здравейте, господин Од, а това е? – И той погледна към Калина.

–Аз съм Калина Атанасова. Търговският мениджър на г-н Од.

–Да...ъ-ъ-ъ говорете с нея! Аз...само карам кораба…

Бизнесменът никак не изглеждаше учуден. Калина действителност имаше повече вид на търговец, отколкото Од в неговият груб работен комбинезон.

–Чудесно! Госпожице Атанасова, тук имаме шест тона злато. Както сама разбирате това е много отговорна поръчка.

–Наясно сме с това. Можете да сте сигурни, че товарът ще пристигне както е предвидено по график. – Калина каза това с ясен глас и увереност, сякаш бе най-очевидното нещо на света. Джонатан бе впечатлен.

–Наехме вас, защото репутацията на “Опортюнити” е отлична. Все пак рисковете са големи. Флотските кораби могат да ви засекат и тогава ще конфискуват товара Ви. А да не говорим за аркусианците…

–Не се притеснявайте, поемаме пълна отговорност за товара Ви!  До сега не се е случвало да не изпълним поръчка.  

–Отлично!  – Те се ръкуваха с което разговорът приключи. След минути златото бе натоварено и можеха да излитат.

Когато двамата се намираха отново сами на борда на “Опортюнити” Джонатан се обърна към нея:

–Възхитително е колко добре се справи!

–Не беше особено трудно...–Учуди се Калина – Те така или иначе бяха предварително убедени, за което трябва да благодариш не на мен, а на отличната си репутация.

И все пак тя не го разбираше. Тя нямаше идея колко трудни бяха за него подобни разговори.

По-късно вечерта те отново се любиха. Когато тя заспа той дълго остана буден размишлявайки над един върпос, който не му даваше мира в последно време. Как се случи това? Той имаше огромен проблем да комуникира с другите човешки същества. Как с нея нещата бяха различни? От самото начало общуваха естествено, сякаш са се познавали винаги. С нея не изпитваше притеснения или несигурности, както с другите хора. Каква можеше да е причината? Най-сетне си отговори. Чувстваше се така сякаш я е създал. Сякаш тя бе творение на ръцете му, също като останалите неща на борда на “Опортюнити”.  За пореден път се почувства засрамен и виновен. Естествено, че тя не е негово творение. Въпреки, че той я върна към живот след десетилетия забравена в открития космос, тя си оставаше самостоятелно човешко същество. Ето защо той не смяташе да се отказва от опитите си да възвърне и останалата част от живота ѝ – нейната памет.

На третият ден след като напуснаха Хогнус двамата се намираха в командната зала на “Опортюнити”. Сега Джонатан бе инсталирал пилотско кресло и за нея. Тя притежаваше всички способности за да му помогне в случай, че се наложи да защитят кораба. А такава опасност съществуваше. Дългообхватните скенери засякоха аркусиански разрушител, който патрулираше в района. Те поеха курс така, че да избегнат срещата без да се отклоняват твърде много от първоначалния си маршрут.

Разбира се това беше допълнителна предпазливост. В действителност Джонатан вярваше, че дори да се разминат съвсем близо с аркусианците, ще останат незабелязани поради съвършените стелт-заглушители.

Добавете коментар

Защитен код
Обнови