Get Adobe Flash player

Когато Калина се озова в разгара на битката, аркусианските пилоти за момент се стреснаха, изненадани че този транспортен кораб може да има изтребител на борда. След това обаче те веднага се спуснаха след нея. Тя освободи шестте самонасочващи се ракети, които успяха да поразят два от вражеските кораби.

–Два бандита са долу!

–Браво! Лети близо до “Опортюнити” за да мога да ти давам прикриващ огън със зенитните оръдия.

–Разбрано!

Джонатан наблюдаваше възхитен, проявата на удивителни пилотски умения, които Калина демонстрираше срещу осем противника. Неговото творение “Йгъл 1” надминаваше вражеските изтребители по скорост и маневреност. Двамата представляваха съвършената машина за сеене на смърт в открития космос. Нейните изкусни пируети и остри завой с максимално G натоварване не оставяха възможност на аркусианските пилоти да я следват. За сметка на това тя често се озоваваше зад опашката на някой от тях и го поразяваше с точна стрелба на двойката плазмени оръдия.

Скоро пространството около “Опортюнити” се озари от множеството експлодиращи аркусиански изтребители.

Оставайки сама, Калина се спусна с пикиращ полет срещу аркусианският разрушител. Той я посрещна с масивен обстрел на зенитните плазмени оръдия. Тя успя да се промъкне през вражеският бараж понасяйки няколко попадения и когато бе в удобна позиция освободи двете протонни бомби с които разполагаше.

Мощните експлозии бяха добре прицелени и унищожиха едната от трите плазмени батареи на разрушителя. Понесъл сериозни щети той включи двигателите си на максимална мощност и се впусна в бягство по посока на Тъмният Сектор.

Джонатан реши да не преследва аркусианците, защото неговият кораб също бе понесъл значителни повреди. След края на битката, той остави управлението в ръцете на Моз и е завтече към хангара, където Калина кацаше. Движейки се бързо по коридора той усещаше миризмата на изгоряло свидетелстваща за последиците от наскоро приключилата битка.

Когато влезе в хангара видя кацналият “Йгъл 1”. Изтребителят имаше видими щети по корпуса си. Въпреки превъзходството му над аркусианските бе получил множество попадения.

Люкът се вдигна и с енергични движения, Калина се озова на крилото и после на пистата. Тя свали шлемът, разпилявайки русите си коси. В моментът в който погледите им се срещнаха, Джонатан разбра, че нещо се бе променило. Тя ходеше самоуверено право към него.

–О, Джон! – Тя го прегърна и двамата страстно се целунаха. Дори в целувката, той усещаше, че има промяна. Тя бе някак много по напориста и агресивна.

–Как си? Какво стана?

–Спомних си!

–Какво?

–Всичко, Джон! Спомних си всичко… – Изведнъж цялата ѝ увереност сякаш се изпари. Тя падна на колене и заплака неудържимо.

Од се наведе, прегърна я и ѝ помогна да се изправи.

Няколко минути по-късно двамата вече се намираха в стаята на Каилина. Тя не бе казала нищо повече. Лежеше в леглото си и сякаш се намираше в състояние на шок. Джонатан изглеждаше притеснен, но от друга страна се радваше, че бе успяла да се измъкне невредима от битката.

Той остана с нея докато най-сетне тя проговори.

–Джон...мислехме си, че съм изгубила живота си, защото са минали седемдесет и две години.

Добавете коментар

Защитен код
Обнови