Get Adobe Flash player

–Така е...

–Това което си спомних ми нанесе много болка. Сякаш преживях всичко отново. В действителност аз бях загубила живота си още тогава. Спомням си, първите вести за аркусианската атака. Нападнаха периферните планети, включително и моята родна – Естария 7. Дни наред чаках за да получа сведения за съдбата на планетата и нейните жители. Накрая стана ясно, че всички са били безжалостно избити от нашествениците, които сега напредваха към други човешки колонии. Бях съкрушена. Семейството ми, всичките ми приятели от преди да вляза във флота бяха мъртви. Изпълних се с омраза и желание да водя борба срещу аркусианците. Такава възможност скоро ми се представи – Каласката битка. – Тук Калина се засмя.

–Какво има?

–Сетих се, че първоначалната причина да предприемеш опита за съживяването ми беше желанието ти да получиш жив разказ за тази битка.

–Е, май опита ми ще се окаже успешен? – Отвърна с усмивка Джонатан.

–Спомних си и нея. Тогава изгубих каквото ми бе останало. След унищожаването на колонията на Естария 7, Четвърти флот остана моето единствено семейство. Всичките ми близки хора, тези с които се познавахме още от кадети. Видях повечето от тях да загиват в пламъците на битката. Изтребителите им бяха взривявани. Флагманският ни кораб гореше. За мен това бе краят на света и на живота ми. Нямах щастието да загина бързо. Кабината ми остана да виси в космоса седмици след края на битката. Накрая енергийните и хранителните запаси започнаха да привършват. Компютъра ме посъветва да активирам режимът на хибернация. Вече не таях надежда, че някой ще дойде да ме спаси. Приех го като по-безболезнен начин да умра.

–Било е ужасно…

–Да. Изобщо... учудена съм, че сме успели да се възстановим. И някак си сме победили аркусианците.

–Хората са по-силни, отколкото сами подозират.

–Джон...сега вече знам какво искам да правя с живота си.

–Нима?

–Искам да бъда боен пилот.

–Каквото винаги си искала.

Тя въздъхна:

–Обичам летенето, но не е само това. Аркусианците ми отнеха всичко. Искам, докато заплахата от тях съществува аз да бъда на предните линии. Трябва да се върна във флота.

Джонатан кимна. Най-сетне бе изпълнил това, което смяташе за свой дълг. Калина възстанови паметта си и щеше да си отиде. Знаеше от самото начало, че ще стане точно така и смяташе, че е постъпил правилно, макар и мисълта за раздялата с нея да изпълваше душата му с болка.

Той не направи повече опит да я целуне. Знаеше, че сега тя  тепърва ще подрежда нещата в главата си. И вероятно ще си промени отношението. За пореден път обаче остана изненадан. Същата вечер тя отново дойде в леглото му. Нещата сякаш не се бяха променили и останаха така до денят в който пристигнаха на планетата Сердика. Там трябваше да се разделят, защото тя щеше да постъпи обратно в космическия флот на Земния Съюз.

–Искам да се виждаме понякога Джон, когато можем. – Сълзи се стичаха от красивите и сини очи. Той ги избърса нежно. Все още не разбираше:

–Защо толкова държиш на мен?

–Обичам те Джон! Както никой друг!

–Но вече си спомняш, всички хора които някога си познавала. Сега трябва да си наясно колко...особен съм аз и защо никой не ме харесва.

–Джон… ти си прекрасен човек. Останалите хора просто не са имали шанса да те опознаят истински. Но аз те познавам.  – Тя го прегърна.

Когато най-сетне си отиде, люкът свързващ “Опортюнити” с външния свят отново се затвори херметически. Джонатан щеше да продължи живота си както преди.

Мрачен той седна в капитанското кресло и даде заповед на Моз да изведе кораба в открития космос. Отиваха на ново далечно пътуване.

–Сър, знам че не го очаквате от мен, но смятам че малката принцеса ще ми липсва.

–Вярвам ти Моз.

–Може пък и да намерим друга дълбоко-замразена госпожица, как мислите?

–Винаги съм оценявал чувството ти за хумор…

 

Три месеца по-късно Джонатан кацна отново на Плаймонт. Щеше да поеме поредната доставка от злато. Към него се насочи познатият мустакат търговец.

–Г-н Од, радвам се да Ви видя. Отлично се справихте с последната ни поръчка, други три кораба бяха отвлечени от пиратите!

Джонатан уверено пое ръката на търговецът и се здрависа здраво.

–Казах Ви, че с мен няма от какво да се притеснявате г-н Мус. Най-добре не рискувайте с други кораби, ами натоварете при мен цялото си злато.

–Но...но...леко е рисковано. Не обичам да залагам само на един кон, ако ме разбирате.

–Рискувате повече, ако не го направите. Никой в целия Земен Съюз не може да гарантира по-сигурно превозване на златото Ви. – Търговецът се замисли.

–Добре, до сега не съм го правил но ще опитам. Шест тона злато.

–Нямате грижи.  – Те отново си стиснаха ръцете. Г-н Мус се отдалечи давайки разпореждания на товарачите. В този момент Джонатан забеляза Ейнджъл. Пилотът на местният изтребител.

–Здравейте! Как се чувствате днес? – Гласът му звучеше ясено и уверено. Стоеше небрежно облегнал се на кораба.

–Ами… добре. Имах доста полети. – Тя едва забележимо се усмихна.

–Разбрах, че пиратите Ви създават проблеми.

–Справяме се.

–Имам нещо което може доста да Ви улесни.

–Нима?

–Притежавам изтребител, който е по-добър от Ягуар 7.

–Трудно ми е да го повярвам.

–Все пак говорите с човекът, който не е губил битка с пиратите.

–Може ли да го видя?

–Разбира се. Дори може да имаме време за тестов полет.

В този момент някъде от пистата се чу дрезгавият глас на мъж облечен в груби работни дрехи:

–Ейнджъл! Ела моля те!

–Изчакай, татко! Имам малко работа.  – И тя последва Джонатан във вътрешността на “Опортюнити”.

 

 

Край

 

Добавете коментар

Защитен код
Обнови

Коментари   

# bojidar 19-05-2015 18:02
hahha
Отговор | Цитиране | Цитиране
# profile4653 31-10-2018 17:43
Need cheap hosting? Try webhosting1st, just $10 for an year.

https://my-langeoog.de/images/photos/378/390/d05e32a29ea864710465aec3.jpg
Отговор | Цитиране | Цитиране
# profile6660 31-10-2018 19:58
Need cheap hosting? Try webhosting1st, just $10 for an year.

http://classified.gameshit.net/images/photos/226/6/7d50bffddbe7025a7d46865b.jpg
Отговор | Цитиране | Цитиране