Get Adobe Flash player

На лицето на Зак беше изписано нещо средно между срам и отегчение, докато майка му не спираше да нарежда на висок глас:

– Нали няма да забравиш да си миеш зъбите? Много е важно!

– Не мамо…– отговаряше монотонно той.

– След тренировка не забравяй да се преоблечеш бързо. Ако останеш потен, лесно ще настинеш!

– Да мамо…

– И да се храниш добре!

                За щастие двамата приятели скоро се качиха на военния транспортен  кораб от клас TS-7. Корабите от този клас бяха масивни, с мощни двигатели и подсилена броня. За разлика от цивилните кораби, оцветени по всевъзможен начин, военните се отличаваха със своята светлосива окраска и обозначителни надписи. Двамата се настаниха в пасажерския отсек. Полетът щеше да трае само няколко часа. Корабите от клас TS-7 развиваха четвърта светлинна скорост, което ги правеше добри за полети до близко намиращи се свездни системи.

Транспортен кораб TS-7. Седми флот на Земния Съюз

След около два часа полет те наближиха планетата Скайла, намираща се в звездна система Сигма 4865. За разлика от Сердика, Скайла не беше приветлива, нито гъсто населена. Характеризираше се със скалиста и пуста повърхност, лишена от естествена атмосфера и живот. Намиращите се на повърхността военни бази и мини за добив на полезни изкопаеми се подсигуряваха с изкуствена атмосфера чрез масивни прозрачни куполи, които ги покриваха напълно.

 Транспортният кораб кацнаха в една от тези бази, използвана като разпределителен център.  За да могат да кацнат, в купола се отвори временен вход, който автоматично се запечата след като корабът премина през него. Скоро двамата се озоваха в грамадно помещение, подобно на хангар. Там имаше още много младежи на техните години, на които им предстоеше да започнат кариера в космическия флот. Те още не знаеха какво предстои и се оглеждаха объркано, докато най-сетне на нещо като метална рампа се качи един майор. Беше сравнително нисък, но за сметка на това имаше суров вид.

– Здравейте, новобранци. Аз съм майор Мартин Зафиров! –Мощният глас сякаш разсече въздуха в хангара и резонира в металните му стени. –  Искам да ви поздравя с добрия избор да се посветите на кариера във флота. Повечето ваши връстници вероятно са избрали по-безопасни и комфортни специалности като маркетинг, графичен дизайн, право, счетоводно дело и други подобни. – При произнасянето на последните думи в гласът на Майора се четеше едва доловима насмешка. – Вие обаче сте избрали най-благородната професия – да браните човечеството. – Тук майор Зафиров направи драматична пауза, последвана от колебливи аплодисменти.

– В миналото – продължи вдъхновената си реч той – ролята на воина е била поставяна под въпрос. Това е така, защото в миналото хората са воювали едни срещу други. Човешкото оръжие е убивало други хора, а това не е гот. – тук отново направи пауза и си пое дъх.

– Сега обаче нещата не стоят по този начин. Земният съюз обединява всички човешки колонии и ролята на флота е да брани човечеството и неговите съюзници. За разлика от войните от миналото, вие няма да изпитвате угризения да използвате оръжието си, защото то ще поразява Аркусианците, а само мъртвият аркусианец е добър аркусианец, нали така?! – в отговор слисаната тълпа новобранци отговори с неясно мънкане.

– Искам да чуя “ДА, СЪР”! – изкомандва Зафиров.

Добавете коментар

Защитен код
Обнови