Get Adobe Flash player

– ДА, СЪР!!! – изкрещяха всички в един глас.

– Така, сега ще заминете от тази база за Седми флот. С някои от вас може би ще се видим, защото аз отговарям за обучението на пехотинците от кръстосвача “Перперикон”…

– О, Боже… – изтюхка се Зак и закри очите си с ръка.

След кратката, но мотивираща реч на майор Зафиров, курсантите трябваше да бъдат разпределени към съответните транспортни кораби. Всички, които бяха за кръстосвача “Перперикон” например, бяха в един общ транспортен кораб. Седми флот се стоеше от общо шест тежки кръстосвача (сред които флагманският “Мадара” и корабът “Перперикон” на който бяха разпределени нашите герои), дванадесет разрушителя и множество други по-малки кораби, някои от които имаха и цивилно предназначение, като например “Оазисът” – интересен кораб, представляващ същински летящ парк. Използваше се от много хора като място за отдих, а също така там се намираше и Ректората, мястото, където кадетите от целия флот провеждаха теоретичната си подготовка. Кръстосвачите, освен със собственото си тежко въоръжение също така разполагаха с по няколко ескадрили от космически изтребители, които представляваха главната ударна мощ на флота. Те бяха и мечтата на Александър, той нямаше търпение да дойде моментът в който ще седне в кабината на някой от тях.

Местата в транспортния кораб бяха разпределени подобно на тези във влак. Имаше малки купета, в които се събираха по шестима. Тъй като местата бяха почти винаги повече отколкото пътниците, купетата рядко се пълниха с максималният им капацитет. Александър и Закъри естествено седнаха заедно. Те все още не се бяха запознали с никого от бъдещите си колеги. Скоро вратата се отвори. Две момичета плахо надникнаха и едната от двете попита:

– Свободно ли е?

Толкова беше хубаво, че звездният флот позволяваше носенето на цивилни дрехи извън работно време, помисли си Алекс.

– Аха, разбира се – отговори Зак. Дори той звучеше леко смутено.

Момичетата засенчваха по хубост целия мажоретен състав за който Зак толкова тъгуваше. Те се запознаха. Едното момиче се представи като Мегън Паркър. Тя имаше стройна фигура и дълга къдрава руса коса, която се спускаше на букли по раменете. Беше с лек грим, розово червило и маникюр. Очите ѝ бяха сини и носеше големи кръгли обеци, които подчертаваха къдриците ѝ. Облеклото ѝ се състоеше от розово потниче, тъмносини дънки и черни ботуши, каквито бяха на мода в момента. Другото момиче се казваше Габриела Каменова. Косата ѝ беше тъмнокестенява и леко начупена, вързана на конска опашка. Имаше кафяви очи и почти незабележим грим. Носеше съвсем малки обеци, синьо потниче и черна къса поличка, която разкриваше красивите ѝ крака. От пръв поглед си личеше, че Мегън беше момиче което много държи на личната си популярност и беше свикнала да се държи като звезда. Характерните отсечени черти на лицето на Габриела говореха за това, че тя е волева личност със склонност към лидерство.

– Нещо ми подсказва, че вие, момичета, не сте влязли в пехотата – пошегува се Алекс.

– Хей – възнегодува Зак.

– Така е. Ние сме пилоти. – отговори с усмивка Мегън.

– Много искам да стана пилот на изтребител! – каза Габриела с блясък в очите.

– Аз също. –добави Алекс.

– Ами ти? – поинтересува се Зак поглеждайки към Мегън.

– Аз искам да стана пилот от мостик екипа. – Екипът на мостика, още наричан капитански екип, се състоеше от хората, които управляваха кораба. В една смяна на голям кораб от класа на кръстосвачите или разрушителите се включваха двама пилоти, дежурен инженер, офицер по сигурността, отговарящ за оръжейните системи и вътрешната сигурност, и командващ офицер, който можеше да е капитана на кораба или някой от преките му заместници. Към висшия команден състав се числеше и главният инженер, макар че единствено той не се намираше на мостика, а в машинното отделение.

– Значи ти обичаш да движиш големи неща. – заключи Зак подхилквайки се.

– Наистина предпочитам корабите пред тесните кабини на изтребителите. – отговори Мегън, игнорирайки просташката шега.

                Четиримата продължиха да си говорят. Оказа се, че двете момичета също са учили заедно в гимназията и са израстнали не къде да е, а на Земята. Това беше много интересно, тъй като Александър и Зак никога не бяха посещавали лоното на човешката цивилизация.

                За момент Александър погледна през люка на купето, където се виждаше безкрайния и загадъчен космос. Преди да замине се притесняваше, че старото училище и приятелите ще му липсват, както и всичко с което беше свикнал и обичаше. Но сега, едва няколко часа след началото на новия си живот, той се чувстваше щастлив. Нещо му подсказваше, че предстои да се запознае със страхотни хора и да преживее незабравими моменти.

Добавете коментар

Защитен код
Обнови