Get Adobe Flash player

Адмирал Стаматов стана от мястото си, направи няколко крачки, и застана с лице към панорамния прозорец, гледащ към безграничния космос:
– По всичко личи, че най-лошите ми очаквания се сбъдват... – промълви той.
– Какво искате да кажете, адмирале? – попита капитан Пиърс.
– Преди половин година елитен отряд пилоти от екипажа на “Перперикон” осъществи строго секретна разузнавателна мисия в тъмния сектор, дълбоко зад граничната плоскост. – докато адмиралът казваше това, Лао Ян, който командваше “Перперикон”, отново поглади многозначително брадата си – Резултатите – продължи Стаматов – ме накараха да направя тези обезпокоителни изводи. По всяка вероятност фракцията, ръководена от Гразър, е успяла да погълне другите две големи Аркусиански групировки. Ако това е вярно, сега Гразър реално е поел контрола на седемдесет процента от аркусианското пространство, заедно с неговите ресурси и армия.
С изключение на вицеадмирал Ян, останалите изглеждаха сякаш са ги полели със студен душ.
– Кой знае за това? – попита Бове.
– Президентът е уведомен веднага щом получихме доклада. – каза адмирал Стаматов обръщайки се отново с лице към останалите си колеги – но тъй като информацията е несигурна, заповедите са да не се създава излишна паника.
– Сър, предлагам да променим разпоредбите за придвижване на снабдителните конвои. Нека да се движат минимум по осем съда, за да имат по-сигурна защита. Освен това е хубаво да преминем в повишена бойна готовност. – предложи капитан Пиърс.
– Одобрявам предложението относно транспортерите и ще издам такава заповед до всички командири на Седми флот. Ще изпратя също така препоръка до командването на Шести флот и Мараите да предприемат същото. – Отговори адмирала – Що се отнася до повишената бойна готовност, тя е в разрез с желанието на Президента да не се създава излишна паника. Нашите добре обучени екипажи би трябвало към момента да са достатъчно добре подготвени, за да реагират ако събитията го изискват! – последното изречение на адмирала прозвуча по-скоро като заповед, отколкото като констатация.

Александър влезна в новата си квартира и стовари куфарите си на пода, след което се тръшна на леглото. Кадетските квартири на борда на “Перперикон” бяха самостоятелни, макар и не много просторни. Обзавеждането беше семпло, но имаше всичко необходимо за да могат кадетите да се учат и живеят без да изпитват никакви затруднения. Тъкмо когато Алекс започна да се унася, старфонът му иззвъня. Беше Габриела:
– Бързо ела в стаята на Мегън! Сериозно е! – Алекс веднага скочи от леглото и излезе навън. В коридора, вратата намираща се срещу неговата квартира се отвори и от там се показа Зак, очевидно и той получил същото тревожно повикване. Стаята на Мегън се намираше малко по-надолу по коридора. Когато влязоха двете момчета видяха тяхната приятелка Мегън, седнала на леглото с лице скрито между двете ръце. Тя очевидно плачеше, а Габриела седеше до нея и се опитваше да я успокои.
–Изпадна в нервна криза – каза просто Габриела. В първия момент момчетата не знаеха какво да кажат.
– Аз не съм за тук…– изхлипа Мегън – няма да се справя… – Явно събитията от днес ѝ бяха дошли в повече.
Зак подви коляно и застана близо до нея:
– Глупости, разбира се, че мястото ти е тук.
– Не е…
– Днес реагира страхотно – продължи той – спаси целия кораб. Двете с Габриела постъпихте много смело, а твоите пилотски умения спасиха близо двеста човека от сигурна гибел!

Добавете коментар

Защитен код
Обнови