Get Adobe Flash player

– Мислиш ли? – продължаваше да хлипа Мегън.
– Да! Виж какво се случи с другия кораб!

Мегън сякаш се поуспокои и започна да говори по-отчетливо:
– Днес за малко не умряхме… не съм сигурна, че мога да живея така. Страх ме е…
– Всички ни е страх, но щом сме тук, значи сме най-добрите и можем да се справим с всичко! Сигурен съм, че и ти можеш да се справиш! – каза Зак с уверен, но мек тон. Четиримата приятели останаха още малко заедно докато Мегън се успокои, след което другите я оставиха да си почине. В коридора Алекс се обърна към Габриела:
– Ами ти добре ли си? – Габриела се усмихна горчиво и отговори:
– Все пак съм решила да ставам пилот на изтребител, би трябвало да съм подготвена за стресови ситуации.
Александър отново се прибра в стаята си, най-сетне сам. През главата му започнаха да хвърчат мисли, свързани с неговото собствено представяне до момента. Беше кадет от съвсем скоро, баща му беше легендарният Юлиян Стаматов. Той много силно искаше да се докаже, да бъде най-добрия, но за тези по-малко от двадесет и четири часа, в които беше кадет от флота му се струваше, че се представя по-зле в сравнение с неговите приятели. Когато аркусианците заплашваха да превземат кораба, Зак беше този, който предложи да се включат в битката. Също така Зак изцяло ръководеше действията им по време на престрелката с Аркусианците, заслугата беше изцяло негова. Момичетата пък спасиха целия кораб от гибел с адекватната си намеса, а той не беше в състояние да измисли дори едно свястно изречение, с което да успокои Мегън, та отново Зак свърши цялата работа. Да, той се представяше зле според собствените си изисквания.
Докато тези неудовлетворителни мисли прескачаха през главата му, Алекс за първи път използва чисто новият компютър в стаята си, за да провери няколко новинарски сайта в старнет. Компютърът представляваше широка около 20-инча плоскост, върху която можеха да се появяват триизмерни изображения, но за по-простите приложения, се ползваха двуизмерни картини, подобно на таблет. Алекс отвори браузъра и потърси новини за последните събития. Навсякъде имаше статии за нападението над конвоя и трагичната смърт на 180 души екипаж, от които 157 флотски кадети. Президентът беше обявил утрешния ден за траурен в целия Земен Съюз. Великият вожд на Мараите също изразяваше съболезнованията си в официално обръщение. Алекс се почувства още по-потиснат от новините и се логна в Спейсбук. Разцъквайки попадна на профила на Мегън, която тъкмо си беше написала нов статус на стената:
“Няма да се предам!”. Алекс се усмихна и натисна бутона “Харесвам” под съобщението.


На следващата сутрин Александър щеше да има лекция по Основи на бойното пилотиране в открития космос. В този клас щяха да са заедно с Габриела, докато другите му двама приятели, Зак и Мегън, имаха различни занятия. За разлика от практическите упражнения, които щяха да се състоят на борда на “Перперикон”, лекциите се провеждаха в Ректората, който се намираше на Оазиса.

“Оазисът” космически кораб-град с цивилно и обучаващо предназначение.
Александър и Габриела се засякоха в транспортната совалка, с която тръгваха от “Перперикон” към мястото на лекцията им.
– Чувала ли си се с Мегън? – попита Алекс.

Добавете коментар

Защитен код
Обнови