Get Adobe Flash player

Скоро влакчето достигна до дестинацията си. Кадетите слязоха и се качиха в обширен асансѝор, който ги издигна точно в аулата където щеше да се проведе тяхното първо занятие. Това което направи впечатление на Алекс, когато за първи път прекрачи прага на аулата беше пъстротата, създавана от различните униформи. Кадетите от различните кръстосвачи бяха облечени в различни нюанси. Униформите на тези от Хелзинг бяха сребристо сиви, като Перпериконските, но с оранжеви елементи вместо сини. Тези от Дунав бяха отново сиви, но с лилави елементи, Мадара бяха облечени с черни униформи и червени елементи, Еверест и Ливингстън бяха съответно черно със зелено, и черно с оранжево.
Алекс веднага забеляза, че различните цветове си стояха скупчени поотделно. Първокурсниците все още не се познаваха и всеки стоеше близо до хората, които чувстваше най-близки – тези от неговия кораб. Габриела се заговори с едно момиче на име Мария, с което се бяха запознали малко по-рано. Към тях скоро се присъединиха и други две момичета. Алекс от своя страна, който до този момент не се беше запознал с никого реши, че сега е моментът да навакса този пропуск. Той се обърна към най-близко намиращия се до него кадет.
– Здрасти, аз съм Алекс.
– Здравей, казвам се Джери!
– Какво ти е на главата? – Джерълд Хъгинс беше средно високо и слабо момче носещо масивни очила и рошава русолява коса, която се подаваше изпод бинтовата превръзка. Имаше вял, но усмихнат поглед, което го правеше приветлив.
– Пострадах при атаката над конвоя, когато идвахме насам. Един куфар ме цапардоса!
– О... – Алекс съвсем беше забравил, че голяма част от кадетите пострадаха при атаката. Сам се учуди как можа да зададе такъв глупав въпрос. Но пък събеседникът му никак не изглеждаше засегнат.
– Един съученик от гимназията беше в кораба дето се взриви, така че смятам, че аз доста леко се отървах. – продължи Джери.
– Съжалявам…– продума със видимо съчувствие Алекс. За момент си помисли какво би било, ако някой от приятелите му беше загинал при атаката.
– Аз и без това не го харесвах, беше задник! – отговори Джери равнодушно. – Мога ли да те попитам нещо?
– Разбира се. – отговори Алекс.
– Това момиче, с което се движиш, Габриела... гаджета ли сте? – Алекс не очакваше такъв въпрос. Явно приятелката му вече беше успяла да привлече внимание. Погледна към нея. В този момент тя продължаваше да говори с новите си познати.
– Не, не сме гаджета, запознахме се в транспортния кораб на идване.
– Да, чух, че заедно с другата мацка, Мегън са успели да спасят целия кораб. Много смело от тяхна страна!
– Да, вярно е.
– А знаеш ли дали си има гадже? – попита отново Джери.
– Мисля, че не. В профила ѝ в спейсбук пише, че е необвързана.
– Чудесно! – каза Джери потривайки ръце, а мислено скрои план да поиска по-късно от Алекс приятелство в спейсбук и после чрез него да се добере до профила на Габриела.
– Харесваш ли я? – попита Алекс.

Добавете коментар

Защитен код
Обнови