Get Adobe Flash player

Акзаман Гразър – име което и до ден днешен караше кръвта да замръзне във вените на всеки човек или мараец. Върховният вожд на аркусианците от времето на голямата война срещу хората и мараите. След военното му поражение обаче, срещу него се надигна опозиция и единната до този момент Аркусианска Империя се разцепи на множество враждуващи фракции. Хората нямаха точна представа за случващото се в Tъмния сектор. Знаеха само, че фракциите са в сложни политически взаимоотношения помежду си – някои се съюзяваха едни с други, докато други воюваха. Междувременно много продължаваха да се опитват да живеят на гърба на хората и Мараите, пресичайки границата и нападайки предимно цивилни кораби. Ето защо Седми и Шести флот на Земния Съюз и Четвърти флот на Мараите охраняваха пограничната зона. От известно време насам обаче пристигаха обезпокоителни новини, че може би Гразър си бе възвърнал голяма част от контрола върху аркусианците, поглъщайки повечето фракции. Тази база в непосредствена близост до пограничната зона беше поредното доказателство. Явно той се чувстваше уверен в контрола си над аркусианците, и сега може би готвеше нова експанзия.
Двамата продължаваха да сканират космическата станция, опитвайки се да добият възможно най-подробна картина на нейната структура, но за съжаление не останаха незабелязани. Аркусианците също имаха защитни системи и сканиращите лъчи скоро ги задействаха. Изведнъж на таблото на Арвин засвети червена сигнализираща светлина. Същото се случи и в кабината на Златина.
– Изключи скенерите! – Кант едва бе изрекъл тези думи, когато от базата присветна залп от няколко плазмени оръдия. Подобно на комети, плазмените снаряди достигнаха за секунди до целта си, която беше кораба на Златина. Ягуарът се рееше с изключени двигатели, докато осъществяваше сканирането и тя нямаше никакво време да реагира. В далечината Арвин с ужас видя малката експлозия, последвала попадението на един от аркусианските снаряди. Лейтенант Кант прехапа устни. Напълно бе изключил кораба си. Знаеше, че аркусианците сканират пространството и не искаше да има никакви енергийни източници, които да могат да бъдат засечени. Ето защо дори не посмя да се опита да осъществи радиовръзка със Златина. Ако го усетеха, нямаше как да избяга.
Прекара следващите четиридесет минути в пълна тишина. Усещаше как в кабината започва да става все по-студено. Пръстите на краката му изтръпваха. Беше изключил дори животоподдържащите системи. Някъде там, в облака от частици на взривения Ягуар 7 може би все още се намираше Златина. Ягуарите бяха проектирани така, че кокпитът им да издържа на всякакви удари и в него пилотите можеха да преживеят няколко дни, дори самият изтребител да бъде напълно унищожен. Все пак при такова директно попадение шансовете Златина да е още жива най-вероятно бяха петдесет на петдесет.
Измина час. Втори залп не последва. Арвин реши, че може да включи отново най-необходимите системи на кораба си, пестейки максимално енергията. Колкото повече енергия харчеше, толкова повече електромагнитни импулси се отделяха в пространството, и това го правеше по-лесен за засичане. Бавно и тихо насочи кораба си към мястото, където се намираха отломките от Ягуара на лейтенант Ангелова. С нея се познаваха от първи курс, още като кадети, и тя му беше много близка. Освен това имаше отлични качества като пилот и заедно бяха участвали в няколко битки и много разузнавателни мисии.

Добавете коментар

Защитен код
Обнови