Когато най-сетне достигна до мястото на разбития Ягуар, Арвин включи късообхватния скенер и започна да сканира пространството, търсейки капсулата с кокпита. Разбира се, ако включеше среднообхватния скенер, можеше веднага да го открие и то още преди да се е приближил, но тогава дебнещите аркусианци можеха да го засекат. Затова действаше крайно предпазливо. След около час търсене най-сетне откри отломък, наподобяващ по форма и размери на кокпита. Когато се приближи така, че да има визуален контакт, Арвин разпозна, че това наистина е кабината на Златина. Тялото ѝ можеше да се види вътре неподвижно и той нямаше как да прецени какво е състоянието ѝ. Не смееше да използва и радиостанцията. С прецизна маневра приближи своя кораб и отвори вратичката на малкия товарен отсек. Там можеше да се побере кокпита от разбития Ягуар. Когато товарът се оказа на мястото си, вратичката се затвори и единствената мисъл на Арвин вече беше как най-бързо да се отдалечи от орбиталната станция. Не можеше да включи двигателите на пълна мощност, тъй като веднага щяха да го забележат и имаше голям шанс да бъде поразен преди да успее да излезе от обсега на батареите. За това предприе тактиката да се отдалечава бавно използвайки минимална мощност.

Тайнствената аркусианска космическа станция

Това отне още два мъчителни часа. След като Арвин реши, че вече се намира извън обсега на станцията, превключи на пълна мощност и се устреми със седма светлинна скорост към граничната плоскост. Веднага след като полетя с пълна сила, се опита да се свърже с намиращата се в товарното отделение Лейтенант Ангелова, но тя не му отговаряше.
– Зиг, опитай се да установиш състоянието на нашата пътничка!
Зиг беше бордовия компютър. Всеки космически кораб, дори и малките изтребители, си имаха свой бордови компютър, който притежаваше изкуствен интелект. Те дори си имаха имена. Скоро Зиг приключи със задачата си.
– Лейтенант Ангелова има стабилен пулс и дишане, но за по-подробна информация ще е нужен медицински преглед, какъвто нямаме необходимата апаратура, за да направим, Сър.
Значи беше жива, помисли си Арвин.

Вицеадмирал Лао Ян седеше на капитанското кресло в командната зала на кръстосвача “Перперикон”.
– Сър, към нас се насочва един прихващач, Ягуар 7. Идентификацията му е на Лейтенант Кант!
Беше изпратил двама, а се връщаше един, помисли си Лао Ян. Дано и двамата бяха живи.
– Дайте му разрешение да кацне на осма докинг-станция! – Разпореди Адмирала, след което предаде командването на първия си офицер и се насочи към докинг-станцията, за да посрещне лично кацащият разузнавателен кораб. Когато пристигна, медицинският екип вече помагаше на Лейтенант Ангелова да напусне кокпита. Тя изглеждаше замаяна, но вече се намираше в съзнание. Той се приближи до нея, хвана я за раменете, и бащински попита:
– Добре ли си, дете?
– Да, Сър, нищо ми няма! Само леко се пораздрусах. – въпреки, че се опитваше да звучи бодро, Златина беше много бледа. Адмирал Ян се обърна към другият пилот, Лейтенант Кант, който при вида му се изпъна като струна и отдаде чест.
– Радвам се, че сте живи – каза Ян.
– Да Сър, беше на косъм.
– На какво се натъкнахте?
– Голяма орбитална база Сър, под командването на Гразър. Само можем да гадаем, какво е предназначението и.
– Ще очаквам подробния ти доклад, Лейтенант.
– Да, Сър, още тази вечер.
– Почини си, може да почака и до утре сутринта.