Get Adobe Flash player

– Виждате ли, сержантът много се заинтересува от тази работа с огнения клуб…
– Чудесно… – промълви Габриела, започвайки да се досеща как това може да бъде от полза.
– Работата е там, че някои от складовите помещения имат много свободно пространство през по-голямата част от годината, а и са с доста високи тавани – тук всички наостриха уши. – Някои от тях се отопляват. Разбрахме се утре, след тренировките по Оцеляване, да се разходим и да разгледаме някои складове. Ако открием подходящо място можем да го използваме като тренировъчна зала на огнения клуб! При това ще е напълно безплатно!
Сега вече останалите се въодушевиха.
– Браво, Зак! – отговори Габриела. – Ако успееш да го уредиш, вече ще мога да пусна сайта за набиране на желаещи.
– Имаш ли готов сайт? – учуди се Алекс.
– Да, работих няколко вечери. Мисля че стана много добре. За сега ще привлича желаещи да тренират с огнени уреди, а по-натам, ако нещата потръгнат и си създадем добър екип от опитни спинъри, можем да започнем да предлагаме и огнено шоу.
– И тогава хората ще забравят за тези некадърници от “Огнени Звезди”.
Четиримата се качиха в транспортната совалка заедно с голяма група кадети и тя бързо ги отведе до “Оазиса”, където по познатия маршрут се озоваха в Ректората. Там, в голямата аула, се събираха кадети пърокурсници от всички кръстосвачи и от всички специалности. Четиримата седнаха заедно, заобиколени от други техни приятели от “Перперикон”. Алекс се заоглежда в сектора, където се намираха черно-червените униформи на кадетите от “Мадара”. Стремеше се да зърне Силвия, и най-сетне я откри. Червената ѝ коса сияеше някъде на четвъртия ред в другия край на залата. Тя тъкмо си търсеше място за сядане. В един момент погледите им се срещнаха, тя му махна, но точно в този момент към нея се приближи гаджето и Стийв. Той я прегърна и целуна, обръщайки я с гръб към Алекс, сетне му хвърли бесен, стръвнишки поглед през рамото ѝ.
Обезкуражен, Алекс реши да се съсредоточи в лекцията, която започваше. В залата се появи генерал Хсион Зейнос – средно висок хуманоид със слаба фигура. Формата на главата и на лицето му, както и на другите Марайци, не се отличаваше силно от човешките, но имаше много бледа кожа и кристално сини очи. Косата му беше с блед синкав цвят и се спускаше до раменете. Всички още в училище учеха за Марайската култура, история и цивилизация, а някои дори посещаваха часове по Марайски език. Все пак Мараите бяха единствената извънземна раса, с която хората се познаваха и поддържаха добри отношения. Другите познати на хората разумни форми на живот бяха аркусианците, но както вече добре знаем, с тях нещата не вървяха особено гладко.
И така – това, с което се захвана Генерал Зейнос, беше да обясни основните универсални кодове и команди, които се използват от въоръжените сили на Мараите и на хората с цел те да могат да провеждат съвместни операции. Военното парньорство между двете раси се беше развило и доказало по време на войната срещу аркусианците.
Колкото и да се опитваше да не го прави, Алекс не се сдържаше и от време на време поглеждаше към реда, където се намираше Силвия. Тя стоеше и съсредоточено слушаше лекцията. До нея Стийв си приказваше с един от неговите приятели, очевидно незаинтересован от това което Генерал Хсион Зейнос обяснява.

Добавете коментар

Защитен код
Обнови