Get Adobe Flash player

Лекцията продължи два учебни часа и по време на междучасието Алекс не намери удобен момент, в който отново да заговори Силвия. Тя постоянно беше в компанията на Стийв. По принцип Алекс спазваше правилото да не налита на момичета, които си имат гаджета. Сега обаче беше различно. От една страна той намираше Силвия за необикновена, а от друга смяташе Стийв за недостоен да ѝ бъде приятел. От тази гледна точка считаше, че ако двамата се разделят, това ще възстанови баланса във вселената. Засега обаче нямаше никакъв план за действие.
След лекцията, Мегън имаше упражнение по пилотиране, а Зак реши, че ще отиде да я наблюдава. Габриела каза, че трябва да работи още по сайта на бъдещия клуб, тъй като искала да дооформи дизайна. Александър пък възнамеряваше да се прибере в стаята си и да бездейства, но не знаеше, че планът му ще се промени. Когато совалката кацна на докинг-станция номер девет на кръстосвача “Перперикон”, кадетите започнаха да слизат, всеки насочващ се към своята посока. Алекс и Габриела се разделиха, и тъкмо когато той смяташе да се насочи към стаята си до него се приближи Джери. Това момче имаше навика да се появява незабелязано и също толкова незабелязано да изчезва.
– Здрасти! – поздрави той.
– Какво става, Джери? – попита по инерция Алекс.
– Ох, трябва да те помоля за услуга.
– Да не би най-сетне да си се решил да се запознаеш с Габриела? Тя тъкмо тръгна, още можем да я настигнем…
– О, не, не, не, не, не! – Джери едва не изпадна в нервна криза само при споменаването на тази възможност. – Става дума за съвсем друго нещо.
– За какво? – тук вече Алекс попита с искрено любопитство. Не знаеше почти нищо за Джери, освен че е луд по Габриела.
– Ами… гледай сега, все още резултатите на симулатора са ми под нормата… а утре е изпитът, след който ще бъдем допуснати или не да пилотираме истинския учебен Хигрус.
– Дааа, разбирам…
– Не искам да изоставам, трябва да започна да летя заедно с останалите – продължаваше да се жалва Джери. И действително се справяше най-слабо от целия клас. Единствено той все още не беше успял да мине нивата на симулатора, така че да си гарантира продължаване на истинския изтребител.
– Мислех си – продължи Джери – че тъй като очевидно не мога да помоля за това Габриела, ти като втория най-добър пилот в нашия клас можеш да ми помогнеш...
Едва забележима трапчинка потрепери над лявата вежда на Алекс при споменаването на “втория най-добър”. Как пък го беше решил, че Габриела е най-добрата? Бяха равни по точки! Такива мисли на възмущение минаваха през главата на Алекс, но все пак реши, че любовта е заслепила съзнанието на горкия Джери и му прости.
– Искаш да ти помогна да минеш нивата?
– Да! – отвърна Джери с блясък в погледа. – Сега нямаме други занятия и съм говорил с командир Кърт. Той позволява да се упражняваме в извънучебно време.
– Съгласен съм! – Алекс се зарадва. Нямаше какво да прави, а освен това на него също щеше да му дойде добре малко допълнителна тренировка преди утрешния изпит. Така можеше дори да изкара по-висок резултат от Габриела. Само че не беше хапвал нищо от закуската насам:
– Искаш ли обаче първо да обядваме? – попита Алекс.
– Разбира се, имам доста храна в стаята си. Ако искаш може да обядваме там.
Това предложение беше добре дошло за Алекс, който тъкмо се чудеше дали столът на борда на “Перперикон” още работи. Когато прекрачи прага на стаята на Джери, Алекс остана за миг втрещен. Беше наясно с манията на своя приятел по Габриела, но това надминаваше всички очаквания. По стените стояха разлепени поне десет големи плаката със снимки на Габриела, очевидно свалени от профила и в Спейсбук. Алекс веднага разпозна някои от снимките, например тази с униформата на “Перперикон”, която Габриела си направи през първия учебен ден. Джери беше отпечатал и най-хубавата ѝ снимка с роклята ѝ от абитуриентския бал. Освен това имаше и още снимки от времето преди да постъпи във флота, като най-много се набиваха на очи снимките ѝ по бански костюми на плажовете в различни морски курорти на Земята. Това за момент напомни на Алекс старата му мечта да посети Земята, лоното на човешката цивилизация.
Джери се зае да вади от хладилника неща за ядене, сякаш изобщо не забелязваше дълбокият потрес, в който Алекс бе изпаднал.
– Не смяташ, ли че леко си прекалил с… декорацията на стаята си? – попита Алекс, стараейки се да прозвучи възможно най-тактично.
– Амии…придават ѝ романтична атмосфера … – смотолеви Джери сочейки снимките.
– А какво ще стане, ако Габриела влезе в стаята ти? Няма ли да се получи малко неловко?
– Да влезе в стаята ми!!! ХА-ХА! – тук Джери искрено се развесели от перспективата – Ако това се случи ще е най-щастливият ден в живота ми, само че едва ли някога ще стане.
Двамата похапнаха надве-натри, след което бързо излязоха и се насочиха към тренировъчната зала, където бяха симулаторите. В момента там не се провеждаха занятия, така че трябваше да е празно. Преди да влязат, Джери се насочи към електрическото табло.
– Командир Кърт ми каза, че когато няма упражнения гасят тока и ние да не забравим да го загасим, след като приключим. Когато отвориха таблото обаче двамата с учудване установиха, че токът е включен.
– Сигурно са го забравили… – предположи Алекс. Той обаче грешеше. Влизайки в залата, на вратата се сблъскаха с Габриела и Лейтенант Арвин Кант, които пък тъкмо излизаха.
– Здрасти! – изстреля смутено Габриела.
– Здравейте, момчета! – поздрави ведро лейтенантът.
– Мислех, че ще работиш по сайта? – попита леко предизвикателно Алекс.
– Да, но първо реших да се упражня малко за утре, и Лейтенантът беше така добър да ми помогне.
– ОК, момчета, аз трябва да тръгвам, защото имам среща с Капитана. Чао, Габриела, беше ми много приятно. – Арвин махна и тръгна по коридора.
– Аз… също ще бягам – каза Габриела леко изчервена, след което изчезна.
– Леле, мислиш ли, че има шанс да се забият? – попита Джери след като с Алекс пак останаха на саме.
– Откъде да знам! – отговори Алекс. За него по-важното беше, че Габриела получаваше частни уроци от може би най-добрия космически ас на борда на “Перперикон”, и това щеше да ѝ помогне да изкара по-добри резултати от него утре.

Добавете коментар

Защитен код
Обнови