Get Adobe Flash player

– Хайде, Джери! Стегни се! – окуражи го Алекс, с което си спечели остър поглед от страна на командир Кърт, който сякаш искаше да му каже да не се обажда. С огромни усилия на волята си Джери подкара виртуалния изтребител за трети път и след около минута и половина най-накрая успя да премине през първото ниво. Това възвърна част от увереността му и по нататък успя да премине и останалите нива от симулатора. Накрая завърши с резултат 143 точки, напълно достатъчно, за да премине към по-нататъшния етап от обучението. За първи път Алекс видя истински щастливо изражение на лицето на Джери, когато изпотения кадет стана от симулатора. Изредиха се още неколцина, след което дойде редът на Алекс. За него не съществуваше притеснението, че няма да успее да вземе изпита, а емоциите идваха от стремежа му да се представи възможно най-добре на този първи истински тест. Страхуваше се да не бъде посредствен. Със завидна скорост успяваше да изпълнява сложните маневри, предвидени от програмата на симулатора. Винаги взимаше завоите с максималното ускорение, което бе възможно без виртуалния пилот да загуби съзнание. Щеше му се да може да изключи тази опция по същия начин както това направи Арвин Кант, но разбира се, това нямаше как да стане. Все още не. Когато мина и последното ниво, драматично пусна ръчките за управление. Ръцете му бяха изпотени, чувстваше се изтощен от напрежението. Усилието обаче си струваше – постигна резултат от 279 точки. Рекорд, който никой от съкурсниците му не успя да подобри до края на изпита.
–Браво! – поздрави го Джери – Справи се почти толкова блестящо, колкото и Габриела! – Алекс се облещи и не намери думи, с които да отговори на своя приятел.

След часовете четиримата приятели отново се събраха заедно. Този път се намираха в общия стол на кръстосвача “Перперикон”, седнали заедно на една маса. Упражненията по стрелба на Зак тъкмо бяха приключили и той дойде на обяд без да има време да се преоблече. Униформата му тънеше в прах и кал. Макар и на борда на космически кораб, тренировките на пехотинците се провеждаха в големи помещения, симулиращи реални условия на различни планети. Явно беше силен ден за всички, защото Зак обясняваше как неговият взвод се е справил най-добре от всички при изпълнението на задачата.
– За военните игри в края на годината ще изберат два взвода пехотинци от първокурсниците в отбора на “Перперикон”. Така че е особено важно да се представяме добре! – обясняваше Зак.
Мегън пък от своя страна беше първата от своя курс, която успешно скачи малък транспортен кораб с докинг-станция.
– Сега по основния въпрос. – започна малко по-делово Зак. – Днес отново говорих с онзи сержант, за който ви споменах преди. Казва се Родригес. Оказа се, че дъщеря му, която учи на другия край на Земния Съюз, също е огнен спинър. Та той гледа на нас с някаква симпатия и е склонен да ни помогне. Имам среща с него, за да огледаме едно складово помещение, и е най-добре и вие да дойдете с мен за да го разгледаме.

Час и половина по-късно, четиримата стояха в един от по-затънтените коридори на кръстосвача “Перперикон”. Тук се намираха складовете и осветлението беше пестеливо разположено, за разлика от ярко осветените централни коридори. Липсваше също така глъчката и тълпите хора, които се разминаваха забързани за някъде.
– Сигурен ли си, че това е мястото? – попита за пореден път Габриела.

Добавете коментар

Защитен код
Обнови