Get Adobe Flash player

– Сектор А4, коридор номер четиринадесет, склад номер осем. – повтори отново Зак. – Сержант Родригес ми каза да го чакам тук. Сигурно има работа и закъснява.
– Или е забравил? – предположи Алекс.
– Не е…– в този момент по коридора се чуха стъпки. – Сигурно е той! – каза Зак. И действително, към тях се приближи дребен мъж на средна възраст.
– Здравейте, вие предполагам сте огнената група.
Сержантът изглеждаше добронамерен и весел.
– Аз съм Сержант Родригес, но ми викайте Пабло.
Останалите също се представиха.
– Дъщеря ми има същото хоби като вас. Само че тя учи холограмен дизайн в университета по модерни изкуства на планетата Герия.
– Чувала съм, че е много приятна планета! – обади се Мегън.
– Да, по-приятно е от тук, ама сте си избрали кариера във флота, така че... какво да се прави. – останалите се засмяха.
– Слушайте сега – продължи Родригес – Мога да ви помогна с ето това помещение – и той пъхна картата си в устройството на вратата на склад номер осем. Огромните метални порти се отвориха автоматично. Пабло включи лампите и пред тях се разкри просторно помещение. Половината беше заето с контейнери съдържащи, както си личеше от стикерите, медицински консумативи.
– Този склад се ползва от медицинския корпус. Има достатъчно място да тренирате, но трябва да сте много внимателни и да гледате да не изчезне нещо, докато сте тук. Зак, теб ще те държа отговорен!
– Да, Сър! – отговори като по команда Зак.
– Е, хайде сега, не се стягай толкова. – побърза да контрира Родригес. След това сержанта подаде на Зак карта, с която можеше да има достъп до склада по всяко време.
– Мястото е перфектно за зала – заключи Габриела. – Само огледала липсват.
Огледалата са важна част от всяка една зала за трениране на огнен клуб, тъй като спинърите имат нужда да виждат движенията си, а също са и от голяма полза при оформянето на хореографии. Габриела отлично знаеше това.
– В Оазиса има един голям магазин за домашни потреби – обади се Мегън. – Чух, че повечето кадети пазаруват оттам, за да поразкрасят обзавеждането на стаите си. Не може да не се продават огледала.
– Значи ще трябва да купим! – заключи Габриела, и това беше първият им общ разход за който четиримата се разбраха да съберат пари.
– Остана да се реши още едно нещо. – продължи Габриела – Трябва да измислим име на клуба!
Четиримата започнаха да си разменят идеи. Истината беше, че до този момент не се бяха замисляли сериозно, а името беше нещо много важно. В един момент най-неочаквано в разговора се намеси възрастният сержант Родригес:
– Знаете ли какво? – започна той – Преди около двадесет и пет години на борда на този кораб също е имало огнен клуб. – Тук те се стъписаха, но Родригес продължи – Знам го лично от вицеадмирал Лао Ян. Веднъж той ме разпитваше за семейството ми и аз му споделих, че дъщеря ми има такова хоби. Тогава той ми каза, че навремето, когато е бил млад, заедно с неговия добър приятел Юлиян Стаматов и още няколко млади офицери били част от огнен клуб, базиран именно на кръстосвача “Перперикон”.
– Това е много интересно! – възкликна Алекс. Той изобщо не знаеше, че баща му някога се е занимавал с въртене на огън. Истината е че през цялото си детство повече беше слушал и чел за баща си отколкото реално да говори с него.
– Как се е казвал клубът? – нетърпеливо попита Мегън.

Добавете коментар

Защитен код
Обнови