Get Adobe Flash player

Кадетите започнаха трескаво да разглеждат изтребителите, на които скоро щяха да полетят. През последната седмица бяха прекарали много време в ускорителния тренажор, така че да свикнат с огромното G-натоварване (ускорение – бел.авт.) по време на маневрите с истинските космически кораби. Повечето от тях, включително и Алекс, бяха правили подобни упражнения още в училище, така че това не представляваше нищо ново за тях. В един момент се появи и командир Кърт, и всички кадети застанаха мирно – всеки до изтребителя, носещ неговото име. Командирът леко се усмихна при вида на ентусиазираните младежи.

– Това, което ви предстои да преживеете в следващия един час, няма да може да се сравни с нищо, което сте правили до сега! – започна той – Нито учебните совалки, които някои от вас са пилотирали в училище, нито симулаторът, нито ускорителният тренажор могат да ви дадат представа за това, което ви очаква. Хигрус 25 може да са учебни кораби, но с дребни разлики, главно във въоръжението, са на версия на бойния изтребител Ягуар 1. Това означава – продължи все така сериозно Командир Кърт – че имат изключителни възможности за ускорение и маневреност. Което е чудесно за кораба, но е убийствено за тялото на пилота. При изпълняване на някои маневри G-пренатоварването може да достигне до непоносими стойности, опитвайки се да изтласка кръвта от мозъка ви. Засега, разбира се, ще гледаме да правим съвсем елементарни маневри, без да се подлагате на такива натоварвания. – По лицата на кадетите беше изписано напрежение. Те всички бяха свикнали с G-натоварванията, но никога не се бяха качвали на космически кораби с такива възможности и не знаеха какво ги очаква.
– Разбира се – продължи Командир Кърт – на помощ ви идват последното поколение пилотски антиускорителни костюми, които ви чакат в съблекалните. С тяхна помощ ще можете да понесете до четири G-степени повече, отколкото тялото ви би могло да издържи незащитено.
След тези думи кадетите нетърпеливо се насочиха към съблекалните, където всеки един го чакаше чисто нов антиускорителен костюм. Когато го облече, Алекс се почувства като боен пилот повече от всякога. От ляво на гърдите му имаше малка правоъгълна значка с името STAMATOV, също като на изтребителя. Подобен надпис стоеше и на каската.
– Хей, Алекс представяш ли си колко яко ще изглежда Габриела в бойния костюм? – попита Джери, и като че ли този въпрос го караше да се чувства почти толкова развълнуван, колкото и предстоящия полет в открития космос. Отговорът на този въпрос се разкри, след като напуснаха мъжката съблекалня и се озоваха отново на докинг станцията. Габриела изглеждаше просто зашеметяващо.
Дойде и най-очакваният момент. След знак от командир Кърт кадетите се затичаха всеки към своя Хигрус и изкатервайки стълбичките, се озоваваха вътре в кабините. Голямото стъкло се спусна над главата на Алекс, херметизирайки кокпита.
– Идентификация, моля? – чу се гласът на бордовия компютър.
– Името ми е кадет Александър Стаматов. Идентификационен номер 9819!
– Прието! – отговори изкуственият интелект. – Моето име е Стан. Това ще е вашият първи полет с мен.
– Точно така, Стан, надявам се да се спогодим.
– Идентифицирайте “спогодим” Сър?
– Ъ-ъ-ъ – Алекс беше забравил, че не говори с живо същество – Да изпълним задачата без да си причиним взаимни щети. – Отговори той.
– И аз се надявам на същото. – продума механичният глас без нотка емоция.
Скоро от командната зала на докинг-станцията започнаха да дават разрешения за излитане. Хигрусите излитаха на интервали от по петнадесет секунди. Дойде и редът на Алекс. Той натисна леко дросела, за да освободи едва една малка част от чудовищната мощ на двата реактивни двигателя. Дори това обаче беше достатъчно за да изстреля едноместния кораб с огромна скорост в тунела на докинг станцията. Секунди по-късно Алекс вече летеше в безбрежния космос. Чувството беше несравнимо. Погледна встрани и видя кръстосвача “Перперикон” в цялата му прелест. Гледката не можеше да се опише с думи. Алекс осъзна, че изживява един от най-щастливите мигове в живота си.
Въпреки това нямаше време да се размотава, тъй като трябваше да изпълни задачата. На определено разстояние един от друг бяха разположени множество маяци, чиито сигнал Алекс ясно разпознаваше на радара. Маяците очертаваха курс, завършващ обратно на стартовата докинг-станция, който всеки кораб трябваше да изпълни. Маяците обаче стояха така разположени, че за да се изпълни курса бързо трябваше да се правят множество остри завои с голяма скорост и няколко основни маневри, които бяха тренирали на симулатора. Колкото по-бързо се вземеха завоите, толкова по-значителна щеше да е силата G, и това притесняваше повечето кадети. Самият Алекс скоро осъзна сериозността на нещата. Опита се да вземе първия завой по начина, по който го правеше на симулатора. Бързо обаче разбра защо не им даваха да изключат G опцията докато тренираха. Хигрусът без проблеми взе острия завой, но Алекс едва не изгуби съзнание, докато кръвта неумолимо се изпразваше от мозъка му. Усети как антиускорителния костюм се стяга около тялото му с цел да изтиска повече кръв обратно към главата. За щастие завоят беше сравнително кратък, след което се възстановяваше праволинейното движение. Алекс се зарече отсега нататък да е по-предпазлив и взе следващите завои с по-бавна скорост, макар че отново се крепеше на ръба на физическите си възможности. Осъзна, че плътно зад него лети Габриела, която стартира петнадесет секунди след него. Алекс се постара да взима завоите колкото му позволяваха възможностите по-бързо, но тя не изоставаше. За сметка на това двамата скоро започнаха да настигат други кадети, които поради страх да не загубят съзнание летяха значително по-бавно. Така, макар че Алекс и Габриела стартираха последни, в крайна сметка бяха сред първите, които кацнаха обратно на докинг станцията. След като всички кадети успешно приключиха упражнението, се строиха в хангара в очакване на командир Кърт. Някои от тях, особено Джери, изглеждаха пребледнели и изтощени. Алекс също се чувстваше много уморен след такова екстремно натоварване.

Добавете коментар

Защитен код
Обнови