Get Adobe Flash player

Мегън остана очарована от новия уред. Беше изключително красив и женствен, и това ѝ допадаше страшно много. Освен това схващаше движенията още по-бързо отколкото тези с пой. За разлика от поя ветрилата изискваха по-малко техничност и много повече грация и елегантност. Нещо което явно ѝ се отдаваше.
След края на тренировката четиримата приятели се разделиха. Алекс и Габриела имаха упражнение по “Реагиране при аварийна ситуация”, докато Зак и Мегън тръгнаха заедно към докинг-станция четиринадесет, където за първи път щяха да участват в съвместно упражнение. Ставаше дума за трениране на десант на необитаема планета. Упражнението щеше да се извърши с помощта на транспортен кораб TS-7, носещ името “Виктория” Мегън се упражняваше да пилотира именно този кораб вече два месеца, откакто беше постъпила във флота. Зак пък заедно със взвода, който вече командваше, щеше за първи път да упражнява десант със същия кораб. Упражнението от страна на пехотинците щеше да бъде ръководено от майор Мартин Зафиров.
След като се озоваха на докинг-станцията, Зак и Мегън бързо се целунаха и се разделиха. Зак се насочи към групата пехотинци, намиращи се до задния вход на кораба, докато Мегън се качи през входа, водещ до мостика. Докато се отдалечаваше, тя нямаше как да не чуе одобрителните възгласи и подсвирквания от страна на приятелите на Зак. Те досега не го бяха виждали заедно с приятелката му и бяха видимо развълнувани.
Когато Мегън се качи в кабината, там вече се намираха Алиса Бруни и Кобе Лий. Двамата също бяха кадети първи курс. Алиса – средновисоко тъмнокосо момиче, се обучаваше за пилот също като Мегън, а Кобе – висок и късоподстриган чернокож се обучаваше за офицер по сигурността. Тримата бяха в един екип от началото на учебната година. Мегън тъкмо застана на мястото на първия пилот, когато на мостика се появи най-дразнещия за нея индивид в целия Седми флот – нейният пряк инструктор Лейтенант Гари Ламбърт. Той набързо поздрави Алиса и Кобе, след което се обърна към нея:
– Здрасти Мегън, как сме днес? Предстои ни вълнуващо пътуване, а?
– Ще бъде полезно изживяване – отговори равнодушно Мегън.
– Когато придобиеш години опит, като мен, космическите пътувания ще ти се струват като детска игра. Между другото довечера след упражнението можем да се видим за малко, за да ти разкажа няколко интересни истории.
– Много мило, лейтенант Ламбърт, но тогава имам среща с моя приятел. – Мегън едва забележимо натърти на последната дума. Имаше нещо, което я дразнеше повече от некомпетентността на Ламбърт, и то беше опитите му да я ухажва.
За щастие разговорът беше прекъснат от влизането на капитана.
– Здравейте всички! – поздрави бодро Мелинда Майерс. За разлика от Ламбърт, Майерс беше нещо като идол за Мегън. На видима възраст около петдесет и пет години, с прошарена руса коса вързана на кок, униформа стояща перфектно опъната, по все така стройното ѝ тяло и лице –изпито, с остри черти – издаващи строгост и достолепие, Майерс беше авторитетна и волева жена. Участвала като капитан на транспортен кораб по време на войната с аркусианците тя притежаваше десетки бойни отличия. Най-важното обаче, Мелинда Майерс беше отличен преподавател.

Добавете коментар

Защитен код
Обнови