Get Adobe Flash player

– Добро излитане, Паркър! – отбеляза Капитан Майерс. – Мегън ускори до четвърта светлинна скорост. Корабът “Виктория” скоро напусна пограничният сектор, където беше разположен Седми флот. Упражнението нямаше как да се проведе там, тъй като Адмирал Стаматов беше разпоредил транспортните кораби да се движат минимум по осем в конвой, както беше предложено на срещата по-рано. Ето защо упражнението щеше да се проведе в район, където Аркусианци не бяха припарвали от войната насам. Полетът обаче щеше да трае няколко часа.
– Знаете ли, че нашият екип е в челната тройка по точки от всички учебни мостик екипи на “Перперикон”? – каза Кобе. През по-голямата част от полета кораба се движеше по предварително зададените координати и те нямаха особена работа.
– Да! – въодушевено отговори Алиса – Почти сигурно е, че ще участваме във военните игри.
– Ще е супер! – съгласи се Мегън.
– Крайно време е да спечелим игрите – намеси се капитан Майерс. – “Перперикон” не е печелил от доста години, все малко не ни достига.
– Тези игри са глупост, само противопоставят хората, които реално служат в един флот! – възропта лейтенант Ламбърт. Той никога не споделяше ентусиазма на всички около желанието им “Перперикон” да спечели.
– Стига, Ламбърт, игрите са важни, защото стимулират кадетите да дават най-доброто от себе си! – сряза го Майерс. Останалите не казаха нищо, но навсякъде се носеше мълвата, че Ламбърт мрази игрите, защото когато е бил кадет никога не е успявал да се дореди до представителния отбор на “Перперикон”.
В следващия един час разговорите продължаваха да се въртят около игрите, изпитите, упражненията и други неща, вълнуващи кадетите. Лейтенант Ламбърт от време на време вмяташе по някой ядлив коментар относно факта, че Мегън си е избрала за гадже пехотинец. Злобните му намеци бяха свързани с това, че пехотинците не се отличавали с особено голям интелект и че по време на война измирали в най-големи количества. Мегън като цяло игнорираше коментарите му и се сдържаше да не се заяжда с него, тъй като той все пак ѝ беше инструктор. Изведнъж Алиса извика:
– Капитане, имаме сигнал за бедствие!
– Странно, това го нямаше преди, явно тази година са се постарали. Пуснете да ги видим! – В този момент Алиса пусна сигнала на главния екран. Картина почти не се виждаше, чуваше се гласа на човек, който крещеше, а думите му се заглушаваха от силни смущения и тътен от експлозии.
– Опитай се да го пречистиш! – изкомандва капитан Майерс. Скоро картината и звука се поизбистриха. Виждаше се мъж с униформа на капитан от флота, също като Мелинда Майерс. Той беше изпотен и изглеждаше силно развълнуван. Чуваха се приглушени думкания, вероятно от експлозии.
– Тук е капитан Евтимов от военно-транспортен кораб TS-7 “Тракия”. Намираме се под тежка атака от аркусиански щурмови кораби! Координатите ни са 46584/75844/5754, в близост сме до планетата Зария 20!
– Зария 20 ли? – зачуди се капитан Майерс. За момент си помисли, че става някаква грешка, тъй като упражнението на пехотинците трябваше да е на планетата Зария 37, която се намираше в съседната звездна система. Майерс се обърна към човека, изпращащ сигнала за бедствие.
– Капитан Евтимов, говори капитан Майерс от TS-7 “Виктория”– Седми флот. Това част от учение ли е?

Добавете коментар

Защитен код
Обнови