Get Adobe Flash player

– Никакво учение не е! – гласът звучеше гневно и същевременно отчаяно – Под жестока атака сме, прекалено много са, за да им удържим! Имам сто и петдесет души на борда, пратете веднага помощ!
– Веднага ме свържи с Адмирал Стаматов, въведи кодовете за съобщения от най-висок приоритет! – изкомандва Майерс. Алиса с треперещи ръце изпълни заповедта. Мегън, Кобе и даже Гари Ламбърт гледаха облещени с отворена уста. Как за Бога Аркусианците бяха успели да осъществят атака толкова надълбоко в пространството на Земния Съюз!?!
– Майор Зафиров, явете се веднага на мостика! – беше следващата команда на капитана. Тя имаше нужда от всичките си офицери в този момент. Зафиров се качи незабавно и тя набързо му обясни ситуацията.
– Дяволите да ги вземат, как са стигнали чак до тук?! – изруга майорът. В този момент се осъществи връзката с Адмирала.
– Здравейте, Капитане, ние също получихме сигнала за бедствие. Изпратили сме кръстосвача “Перперикон”, но за съжаление той ще пристигне най-рано до час, при максимална скорост. Нямаме други близки единици освен вас!
– Ние можем да достигнем координатите до десет минути! – отговори Майерс.
– Капитане… – опита се да възрази Ламбърт, но беше прекъснат:
– С какво разполагате, Майерс? – Стаматов знаеше, че те изпълняват учебна мисия.
– Аз, Ламбърт и Зафиров сме, останалите са кадети на обучение.
– Не е добре…– промълви Адмирал Стаматов и прокара ръка по челото си.
– Мислите ли, че могат да се справят? – попита той. Мелинда за момент се замисли и огледа тримата, сякаш ги преценяваше. Решението ѝ щеше да е съдбоносно. Ако се съгласеше да се намеси с този неопитен екипаж, рискуваше да загуби целия кораб, ако пък решеше да не се намесва, тогава почти сигурно “Тракия” щеше да попадне в ръцете на аркусианците.
– Не можем да ги оставим, Сър! Искам разрешение да задам курс към бедстващия кораб и да атакувам противника! – Преди да дочака отговор, Гари Ламбърт извика:
– Възразявам, Адмирале! Това е самоубийство!
– Млъкни, Ламбърт, ние сме воини, забрави ли?! – отговори му Майор Зафиров. В този момент адмиралът продължаваше да мисли. Сега вече решението беше негово. През главата му минаваха същите мисли като на Майерс, но тя вече беше взела своето решение.
– TS-7 “Виктория”, оторизирам ви да окажете подкрепа на TS-7 “Тракия” незабавно! Позволявам ви единствено да им помогнете да отбият вражеската атака и да им окажете техническо съдействие, ако е необходимо. Забранявам да преследвате противника или да влизате във всякакви други бойни действия, освен необходимите, за да защитите “Тракия”, ясно ли е?
– Да, Сър! – отговори Капитан Майерс.
– Координати 46584/75844/5754, пълна скорост! Кадет Лий, заредете оръжията!
– Тъй вярно, Мадам! – отговори отсечено и с ясен глас Кобе Лий.
След тези думи Ламбърт не се помръдна, но Мегън веднага въведе координатите и устреми кораба в желаната посока. Кобе Лий трескаво преглеждаше оръжията, а Алиса Бруни се бореше с настройките на дълго – обхватният скенер за да засече колкото се може по-бързо “Тракия” и нейните нападатели.

Добавете коментар

Защитен код
Обнови