Get Adobe Flash player

Минутите се точеха като часове. Кръвта на Мегън бе изпълнена с адреналин. Тя управляваше кораб, който всеки момент щеше да влезе в битка, това наистина надхвърляше всичко, което си бе представяла. Имаше опасност обаче да пристигнат твърде късно. Пет минути преди да доближат указаните координати, всички на мостика чуха последните думи на капитана на “Тракия”, преди връзката да се разпадне:
– Не можем да удържим, ще поддадем всеки момент! Единственото ни спасение е да опитаме аварийно кацане на планетата Зария 20. Повтарям, кацаме на Зари… – тук връзката прекъсна.
– Дали ще успеят да кацнат...? – попита с развълнуван глас Алиса.
– Ако кораба им е сериозно повреден, по-скоро ще се разбият! – промълви Майор Зафиров.
– Ще разберем скоро! – каза капитанът. Всички бяха затаили дъх, докато се отброяваха последните минути до пристигане на координатите. Изведнъж Алиса Бруни съобщи с висок, но треперещ глас:
– Капитане, засичам шест неидентифицирани леки съда, да установя ли контакт с тях?
– Кадет Лий, прихванахте ли мишените? – попита веднага капитана.
– Да…
– Изстреляйте далекобойните ракети “Хеликс 23”! – нареди тя. – Огън!!! Кобе Лий трескаво изпълни заповедта. Усети се леко раздрусване на корпуса, когато шестте самонасочващи се ракети “Хеликс 23” с дълъг обсег бяха изстреляни и полетяха към аркусианските бойни кораби. Аркусианците от своя страна незабавно предприеха избягващи маневри, опитвайки се да се изплъзнат от най-силното оръжие, с което разполагаха корабите от клас TS-7. Още преди да е ясен резултата от първият залп, капитан Майерс нервно нареди:
– Хайде, Лий, продължавай да изстрелваш ракети, те могат да се измъкнат от тези!
– Капитане, нямаме повече! – отговори Кобе, а гласът му звучеше хриптящ от страх. За момент Мелинда Майерс се бе пренесла във войната с аркусианците преди две десетилетия забравяйки, че се намира на кораб, потготвен за учебна мисия. Нормално беше да няма значително количество тежки муниции.
– Потвърдени два удара! Два аркусиански кораба са унищожени, Капитане! – съобщи Кобе Лий.
– С какво разполагаме?! – попита бързо Майерс.
– Можем да стреляме с големите плазмени оръдия на куполите и с предните две плазмени оръдия, но нямаме никакви самонасочващи се ракети.
– Дори с къс обсег ли?
– Да, Капитане...
Малките две плазмени оръдия, намиращи се на носа на кораба, се прицелваха от пилотите по време на полет. Имаше и две големи двуцевни плазмени оръдия, всяко разположено във въртящ се купол на покрива на кораба. Тези куполи обаче се управляваха от стрелци, каквито не бяха предвидени в екипажа.
– Майор Зафиров, Вие и най-добрия Ви пехотинец трябва да се качите в куполите и да поемете стрелбата с оръдията. Само така можем да се справим!
– Тъй вярно! – извика Зафиров и се втурна към задната част на кораба, където се намираха останалите кадети. Той влетя в помещението и извика:
– Закъри Горан, ела с мен! – Зак тръгна с Майора, без да знае за какво става дума, тъй като никой не си беше дал труда да уведоми намиращите се в товарния отсек пехотинци.

Добавете коментар

Защитен код
Обнови