Get Adobe Flash player

– Слушай, Зак, загазили сме го! – започна да му обяснява Зафиров, докато се катереше по стълбите нагоре. – Влязохме в неочаквана битка с аркусиански кораби и сме неподготвени. Трябва да поемеш управлението на едната оръдейна установка. Ще се справиш ли? – Зак имаше опит в стрелбата с подобни установки, още от училище, но естествено остана напълно шокиран от факта, че ще трябва да влезе в реални бойни действия. До преди минути стоеше и си разказваше весели истории с останалите в товарното отделение, а сега щеше да се наложи да се бори за живота си.
Не след дълго Зак се озова в кабината на оръдейната установка. Управлението ѝ не беше просто. Имаше два големи лоста с уширения, където Зак си пъхна ръцете. С тяхна помощ двойното оръдие се местеше в четирите посоки (нагоре, надолу, наляво и надясно), докато в краката си Зак имаше педали, с които направляваше въртенето на купола. В този момент аркусианските щурмови кораби вече бяха достигнали ефективния обсега на своите оръжия. Четирите оцелели кораба изстреляха залп от самонасочващи се ракети. Зак от своя страна незабавно се прицели и откри огън. Плазмените снаряди летяха срещу противниците, описвайки огнени дири подобно на трасиращи патрони. Първата вълна от ракети достигна кораба. Автоматичните лазери успяха да унищожат част от тях, но останалите се стовариха върху “Виктория” със цялата си унищожителна мощ. Корабът силно се разтресе. Капитан Майерс веднага усети ужаса в очите на кадетите и дори на лейтенант Ламбърт.
– Спокойно, това бебче е доста дебелокожо! – каза тя, след което попита:
– Докладвай щетите, Паркър! – капитанът директно се обръщаше към Мегън, защото в този момент Гари Ламбърт изглеждаше по-неадекватен и уплашен от нея.
– Двете кули не са засегнати! – докладва Мегън.
– Слава Богу! – въздъхна Майерс.
– Двигателите също са наред, явно корпусът е поел ударите! – довърши доклада си Мегън. В този момент и Кобе Лий се обади:
– Капитане, току-що поразихме единия от аркусианските кораби!
– БРАВО! – извика Майерс. И действително, майор Зафиров беше успял да вкара няколко плазмени снаряда право в целта, раздробявайки на части един от нападателите. Междувременно другите три се готвеха за нова атака. Преди да успеят да стрелят обаче, Зак също засече един от тях с откос на плазменото си оръдие. Снарядите откъснаха задната част на щурмовия кораб, който полетя като горяща комета и след кратък неконтролиран полет експлодира. Така останаха само два, които на свой ред изстреляха втори залп от ракети.
– Браво, момчето ми! – изкрещя Зафиров, но гласът му беше заглушен от последвалата поредица експлозии. Корабът издържа и на тях, и в този момент оцелелите два аркусиански кораба решиха, че нямат шанс и предприеха маневра за оттегляне. Следвайки заповедите на адмирал Юлиян Стаматов, Мелинда Майерс нямаше намерение да ги преследва, а се зае веднага с издирване на кораба “Тракия”, с който бяха изгубили връзка.
– Не може да са били само шест кораба! – мислеше на глас Капитан Майерс. – Иначе “Тракия” щяха да се справят с тях и сами.
– Може би са били повече, но сега част от тях са се спуснали на повърхността на планетата, за да преследват “Тракия” – предположи Мегън.
– Точно това ме притеснява! Паркър, установи ниска орбита! Когато това стане, Бруни, започни да сканираш повърхността за кацналия транспортер! Също както бяхме планирали учението, деца, само че наистина! – след тези думи на капитана Мегън предприе маневра за установяване на ниска орбита. Беше правила това само на компютърен симулатор, а сега за първи път щеше да извърши маневрата в реални условия. След като два пъти проверяваше всичко, преди да го изпълни, най-сетне успя да приведе кораба в желаната, най-подходяща за наблюдаване на повърхността орбита. Алиса пък се зае със сканирането. Не след дълго имаха положителен резултат.
– Открих кораба, Г-жо Капитан – извика Алиса. На големия екран се виждаше неясен образ на падналия в нещо като котловина кораб. Наоколо се виждаха спорадични отблясъци.
– Увеличи приближението и се постарай да филтрираш картината, за да имаме по-ясна представа какво става! – изкомандва капитана. Алиса се справи със задачата и те скоро имаха наблюдение от птичи поглед на случващото се долу. Корабът се намираше на не много високо, скалисто плато, полегнал на една си страна. Екипажът беше установил защитен периметър и ожесточено се бранеше от приближаващите сухопътни сили на аркусианците, които бяха дебаркирали от корабите си, кацнали на около километър и половина северно от “Тракия”. След по-задълбочено наблюдение, капитан Майерс и останалите на мостика забелязаха, че аркусианците разполагаха дори с няколко танка, напредващи към позициите на хората.
– Това ще бъде касапница! – заяви капитана. – Ако не им окажем помощ, няма да имат никакъв шанс.
– Съгласен съм, Капитане, длъжни сме да им помогнем! – беше гласът на Майор Зафиров, който се включваше в разговора чрез комуникационната система. В действителност продължаваше да се намира в едната стрелкова установка.
– Какво предлагате да направим? – попита ужасен лейтенант Ламбърт, който изглеждаше бял като платно.
– Ще се снижим до повърхността на планетата и ще нанесем въздушни удари с цел да неутрализираме първо танковете, а после и пехотата на аркусианците. След като е безопасно ще кацнем и ще евакуираме екипажа на “Тракия”.
След тези думи Ламбърт събра целия кураж, който имаше, изправи се на крака и извика:
– Това е безумие! Аз няма да изпълня тази заповед!
– Тогава сте отстранен. Имам си пилот, който да свърши работата! – отговори Мелинда Мейерс. След което извика:
– Майор Зафиров, явете се незабавно на мостика! – Зафиров се появи след около минута.
– Поставям лейтенант Ламбърт под арест за неподчинение, докато трае този полет! Отведете го!
Самият Зафиров изглеждаше за момент учуден как се е стигнало чак до там, но изпълни заповедта на капитана и прикани Ламбърт да го последва. Последния не оказа съпротива, но лепна възможно най-възмутения вид на лицето си, като по този начин дори не изглеждаше чак толкова уплашен.

Добавете коментар

Защитен код
Обнови