Get Adobe Flash player

Планът на капитан Майерс звучеше лесно на думи, но Мегън усещаше, че сърцето ѝ бие лудо. Тя забеляза, как по челото на Алиса се стичат едри капки пот, а Кобе Лий изглеждаше не по-малко притеснен. Те нямаха никакъв боен опит и всяка една грешка можеше да се окаже фатална. Мегън внимателно насочи кораба, изчислявайки най-подходящия ъгъл на спускане. Това щеше да е от решаващо значение, за да може Кобе Лий да порази целите с широкоспектърните снаряди “Ексон 10”. Той от своя страна трябваше да ги програмира и да ги освободи в точният момент. На главният екран в командната зала се вижаше все по-бързо приближаващата се камениста повърхност на планетата Зария 20. След още половин минута можeха да се забележат отблясъците на експлозиите от битката. Мегън усещаше как ръцете ѝ треперят, докато държеше щурвала.
– Десет хиляди метра височина! – съобщи тя, докато спускането продължаваше. След още няколко напрегнати минути на екрана се различаваха основните играчи на бойното поле. На около пет километра от кораба “Тракия” се намираха кацналите шест аркусиански бойни кораби. От тях бяха дебаркирали аркусианските сухопътни части, включително и множество тежки танкове, които в момента се виждаха като големи бръмбари, напредващи към катастрофиралия кораб. От своя страна екипажът на “Тракия” стоеше зад защитния периметър, изграден набързо около кораба. Те използваха естествения скалист релеф като прикритие, но разполагаха само с леко стрелково въоръжение и малко противотанкови ракетомети. Плазмените оръдия на “Тракия” бяха взривени още в открития космос.
Корабът “Виктория” се намираше само на няколкостотин метра височина, когато Мегън започна планираното пикиране над аркусианските сили. Те се оказаха напълно неподготвени и нямаха време да открият огън срещу прелитащия транспортер. Тъй като по време на битката в открития космос, аркусианските кораби се намираха от другата страна на планетата, те не успяха да осъществят радиовръзка и да предупредят наземните си сили за идващата опасност. Кобе освободи трите снаряда, които паднаха в една редица на около половин километър разстояние, създавайки гигантска огнена стена, която погълна голяма част от напредващите аркусиански части.
– Ура! – чуваха се бодри възгласи в командната зала на “Виктория”.
– Капитане, имаме потвърждение за унищожаването на четири от кацналите аркусиански кораби, шест танка и голямо количество лека механизация и пехота.
– Браво, Лий! – поздрави го капитан Майерс – Но това не е края на битката. – Добави тя. И в действителност, това далеч не бяха всичките аркусиански части. Техният авангард вече заемаше позиции околко защитния периметър на “Тракия”, и оттам подлагаше на обстрел защитниците. Имаше дори няколко танка, които скоро щяха да са в обсег така, че да могат да обстрелват позициите на хората. Именно тези танкове представляваха следващата най-важна цел на “Виктория”. Мегън обърна, набра малко височина и се подготви за втори заход. Този път Кобе щеше да изстреля прецизните ракети “Тъндър 26”. За разлика от “Ексон 10” те имаха по-малка мощ, но можеха да елиминират отделни цели с малък размер без да засягат прекалено широк периметър.

Добавете коментар

Защитен код
Обнови