Get Adobe Flash player

– Намери място да кацнем, Паркър! Ако останем още малко във въздуха, ще заредят нова ракета и ще ни довършат! – изкомандва Майерс. Мегън бързо потърси място за кацане. Реши, че ще е най-добре, ако кацне точно до “Тракия”. Така по-лесно щяха да се бранят от прииждащите аркусианци. Управлението на кораба след удара обаче се оказа по трудно. Той се тресеше и се накланяше ту на едната страна, ту на другата. Мястото за кацане беше малко скалисто плато. Трябваше да успее да кацне там, без да се вреже в “Тракия” или да помете намиращите се по периферията войници. Мегън доближаваше до целта си по правилна траектория, но не можеше да намали скоростта достатъчно поради липсата на единия двигател. Кацането беше грубо, корабът почти се удари в повърхността, и след това се влачи известно време докато се спря с носа си в корпуса на “Тракия”.
– Твърдо кацане, Паркър! Но пък ще получиш бонус точки, защото кацна на нула метра от пострадалия кораб! – коментира капитан Майерс. Мегън едва забележимо се усмихна. Капитанът продължи да разпорежда следващите действия на екипажа:
– Майор Зафиров, поведете вашите момчета и подсилете защитния периметър около платото! Няма да сме в състояние да се вдигнем отново, така че евакуация няма да има. Ще трябва да удържим позицията си, докато “Перперикон” пристигне и се разправи с тези аркусианци.
– Нямате грижа, капитане, ще се разправим с аркусианците преди “Перперикон” да е приближил тази система! – отговори бодро Зафиров.
– Паркър и Лий, вие се качете в оръдейните куполи, тъй като всички пехотинци ще напуснат кораба!
– Тъй вярно! – извикаха двамата и чевръсто напуснаха мостика, където останаха само капитан Майерс и Алиса Бруни.
– Алиса, пусни зов за помощ по всички честоти и се опитай да се свържеш с “Перперикон”. Не знам колко дълго ще издържим, така че е важно да ни намерят бързо.
– Да, г-жо Капитан!
– Също така опитай да използваш сензорите на кораба, за да локализираш доколкото е възможно позициите на противника. Все пак се намираме на възвишение, трябва да е възможно!
Докато се качваше забързана по стълбите към оръдейната установка, Мегън се засече със Зак, който пък тъкмо слизаше от там, за да се присъедини към другите пехотинци. Виждайки го Мегън се хвърли на раменете му, обляна в сълзи.
– О, Зак…
– Всичко ще е наред, мила! – каза ѝ той, докато бършеше сълзите ѝ. – Ще се справим, ти се справи чудесно там…
– Къде си, Горан?! – чу се гласът на Зафиров, който недоумяваше защо Закъри се бави толкова много.
– Трябва да вървя, всичко ще е наред!
– Обещай ми, че ще се върнеш жив!
– Ще се върна… – той я целуна кратко, въпреки че му се искаше момента да продължи, след което двамата се разделиха. Зак най-сетне се яви в товарното отделение, където се намираха останалите. Някои от кадетите имаха много уплашен вид. Те за първи път щяха да влязат в истинска битка, много по-рано, отколкото очакваха.
– Момчета, слушайте какъв е плана! – започна майор Зафиров. Той крещеше за да може да надвика тътена, стрелбата и експлозиите извън кораба. – Отново се разделяме на взвод Алфа и взвод Делта! Пехотинците от “Тракия” вече са установили защитен периметър. Врагът настъпва от североизток. Целта ни е да се разпределим така, че да попълним празнините в защитата и да успеем да държим противника на разстояние, докато помощта дойде. Не предприемайте излишни рискове, няма смисъл от ненужни жертви! “Перперикон” е на път и скоро ще е при нас.

Добавете коментар

Защитен код
Обнови