Get Adobe Flash player

– Мамка му! – извика Малик. – Мъртъв е! Какво да го правим?!
– Не можем да му помогнем! – отговори Зак. – Продължаваме да се бием, това е!

Междувременно в командната зала на “Виктория” се намираха единствено Алиса Бруни и капитан Мелинда Майерс. Тук тътените на яростната битка се чуваха малко по-приглушено.
– Успях да установя връзка с “Перперикон”. Слаба е, но ще свърши работа! – каза с треперещ глас Алиса.
– Добре, прехвърли ги на главния екран. – отговори капитана. Скоро на екрана се появи образа на вицеадмирал Лао Ян. Картината и звукът страдаха от сериозни смущения, но въпреки това се разбираше:
– Адмирале, след колко време ще сте при нас? Врагът ни превъзхожда по численост, а и нямаме много останали муниции! – гласът на капитан Майерс звучеше напрегнато, но не и уплашено. Тя беше попадала десетки пъти в ситуации, близки до смъртта, и това не я плашеше.
– Приблизително време до пристигането ни – двадесет и пет минути, Капитане! – отговори адмирала. – Ще удържите ли?
– Със сигурност няма да им се дадем без бой! – отговори Майерс.
– Не съм се съмнявал във вас, Капитане… – след тези думи се чу мощна експлозия, която разтресе целия кораб и връзката прекъсна. Явно беше танково попадение.
– Какво се случи?
– Уцелиха едната ни артилерийска кула, Капитане! – отговори Алиса. Майерс не каза нищо. Тя се насочи към контролен панел на една от стените. След като въведе специален код, стената се отвори и разкри съдържанието на малък арсенал предназначен за мостик екипа. Бяха пет карабини М316 А, с по три пълнителя всяка. Капитанът взе едната карабина и муниции и след като зареди, каза:
– Кадет Бруни, предавам Ви мостика!
– Но, Капитане, къде отивате?
– Присъствието ми тук вече е безсмислено, ще помогна на другите да защитят това място, докато дойде помощта. – След тези думи капитанът се обърна и тръгна към изхода. Точно когато прекрачваше вратата обаче, чу прищракване на карабина зад себе си. Тя се обърна и видя Алиса, която също беше нарамила едно от оръжията и тъкмо зареди пълнителя в него.
– Какво правите, кадет Бруни?
– Моето присъствие тук също е безполезно, Госпожо Капитан. Позволете ми да се присъединя към другите!
– Знаеш ли как да боравиш с това нещо?
– Стреляла съм един-два пъти…
– Ако искаш да си полезна, провери оръдейната установка, която беше уцелена от аркусианците. Възможно е който е там да е жив и да има нужда от помощ!
– Да, Капитане! – съгласи се Алиса и непохватно остави карабината обратно на мястото ѝ.
Капитан Майерс напусна кораба в боен костюм и моментално се озова под дъжд от плазмени куршуми. Протонен снаряд се взриви на няколко метра от нея, посипвайки я с пръст. Тя притича до една скала, зад която стоеше и майор Зафиров. Старият войн ожесточено стреляше и същевременно крещеше заповеди на останалите.
– Какво е положението, Майоре? – попита Майерс, докато тя самата стреля по непредпазливо показал се иззад прикритието си аркусианец.
– Момчетата се държат, обаче загубихме едното оръдие. Това прави танковия обстрел срещу нас по-интензивен! – Сякаш за да потвърди думите му нов снаряд се взриви, този път в корпуса на кораба “Виктория”, на няколко метра от единствената функционираща оръдейна установка. – Кога ще пристигне “Перперикон”?
– След около двадесет минути, дано не е твърде късно…

Добавете коментар

Защитен код
Обнови