Get Adobe Flash player

Погледът на Мегън се премрежваше от капките пот, които се стичаха по челото ѝ. В кабината на оръдейната установка ставаше все по-горещо, защото двойката плазмени оръдия не беше спирала да работи. Въпреки всичко Мегън, без да губи концентрация, продължаваше да обстрелва аркусианските танкове. Те умело маневрираха така, че да се прикриват и да стрелят от най-неочаквани места. Тя беше успяла да унищожи поне три, но още най-малко пет танка участваха в битката. В един момент оръдието замлъкна. Тя панически стисна спусъчните ръкохватки, но изстрел не последва. На циферблата, показващ броя на мунициите, стоеше изписано безмилостното 0.00. Бяха нужни десетина секунди, за да последват изстрели от страна на аркусианските танкове. Мегън разбра какво ще се случи, отвори люка и бързо се спусна надолу, напускайки оръдейната установка. Това се случи тъкмо навреме, защото над нея се разнесе експлозия. Гъст дим нахлу през люка, откъдето тя премина преди секунди, без да има време дори да го затвори. Оръдейната установка беше пратена в историята с един залп. Мегън се втурна надолу по стълбите и скоро се озова в товарното отделение. Там видя Алиса, която стоеше приведена над Кобе Лий.
– Мегън добре ли си? – попита ужасено Алиса. Цялото тяло на Мегън, включително и лицето ѝ, беше покрито със сажди.
– Добре съм, как е Кобе? – кадетът лежеше в безсъзнание. Имаше много обгаряния и рана на главата, вероятно от удар в метален предмет.
– Диша, но не може да дойде на себе си. Превързах го на места… – Алиса се обля в сълзи. Мегън я прегърна и ѝ каза:
– Направила си каквото трябва. Сигурна съм, че ще се оправи.
В същото време капитан Майерс и майор Зафиров, гледайки горящата оръдейна установка, анализираха положението:
– Останахме без артилерийска поддръжка. Сега ще ни подложат на тежка бомбардировка. – каза майорът. И действително, необезпокояваните танкове излязоха на удобни позиции и откриха тежък артилерийски обстрел на платото.
– Ще ни смажат! – извика капитан Майерс. – Не можем да останем на открито! Бързо трябва да се изтеглим до корабите и да ги ползваме за прикритие. Здравите им корпуси ще ни предпазят за известно време от снарядите!
Майор Зафиров се координира с командващия на “Тракия”, и те заповядаха на пехотинците да се изтеглят към двата кораба. Това стана бързо, тъй като навсякъде започнаха да валят протонни снаряди. Докато тичаше към прикритието, Зак едва виждаше накъде ходи заради прахта, пушека и хвърчащата пръст от експлозиите. Той обаче не спираше да мисли за Мегън. Сега и двете установки бяха взривени, а тя се намираше със сигурност в една от тях. Скоро се озова заедно с останалите пехотинци пред входната врата на товарния отсек на “Виктория”. Там образуваха барикада и успяваха да държат на страна аркусианците, които вече изкачили платото стесняваха кръга. Всички изглеждаха отчаяни освен майор Зафиров, който имаше вид на истински Бог на смъртта. Със всеки откос на карабината си поваляше по един аркусиански командос, докато изстрелите на кадетите просто държаха противника на разстояние. Мунициите обаче също започваха да привършват и положението изглеждаше безнадеждно.
Зак стреляше яростно с последния си пълнител. Стоеше ниско приведен зад един метален контейнер, използван като част от барикадата. Усещаше десетките малки удари, които подобно на градушка биеха всяка секунда по външната стена на контейнера. Изведнъж карабината в ръцете му спря да стреля. Той натискаше упорито спусъка и чуваше цъкането на механизъма, но оръжието отказваше да възпроизведе повече изстрели.
Патроните бяха свършили!
Зак вдигна поглед и видя как група от трима аркусиански командоси притичват от позицията си към ново прикритие с няколко метра по-близо до барикадата. Той знаеше, че трябва да стреля, за да им попречи, но нямаше с какво. Огледа се и видя, че и други пехотинци също са останали без патрони и стоят прикрити зад контейнерите, опитвайки се да намерят още останали боеприпаси. В този момент си помисли, че вероятно му остават само няколко минути живот. Тактическите му познания бяха на достатъчно високо ниво, за да не си прави илюзии. Аркусианците щяха да превземат последната им защитна линия след броени минути. Щеше да загине, без никога повече да види Мегън, нито да докосне златистата ѝ коса. Тази целувка, която си размениха на оръдейната установка щеше да им бъде последна. Сега вероятно тялото ѝ се въргаляше овъглено сред отломките, а той самият щеше да бъде разкъсан от аркусианците всеки момент.
И точно тогава до слуха му достигна най-прекрасният звук на света. Това бяха прелитащите на ниска височина изтребители Ягуар 7. Цели две ескадрили, изстреляни от “Перперикон”, който се намираше в ниска орбита. Те набързо се справиха с противовъздушната защита на аркусианците, след което започнаха да нанасят безпощадни удари по наземните им сили, започвайки с танковете. Скоро два други транспортни кораба ТS–7 “Сердика” и TS–7 “Малибу” кацнаха на платото. От тях бързо дебаркираха няколко отряда пехотинци, които веднага отблъснаха остатъците от аркусианските сили. Битката много бързо приключи и оцелелите започнаха да напускат укритията си и да се насочват към двата новодошли транспортни кораба.
Зак мислеше само за едно – да открие Мегън. Започна да обикаля без ясна цел и посока. Навсякъде цареше хаос, димът се стелеше около почти напълно разрушените “Тракия” и “Виктория”. Гледаше носилките, на които пренасяха ранените и загиналите. Блуждаещият му поглед се спря на една носилка, където разпозна Кобе Лий. Пострадалият Кобе беше дошъл в съзнание, но на лицето му се четеше болка. Точно тогава до носилката Зак съзря русите къдрици на Мегън. Тя стоеше заедно с Алиса и двете момичета говореха успокояващи думи на Кобе. Секунда по-късно Мегън вдигна поглед и очите ѝ срещнаха тези на Зак. Тя се затича към него и се хвърли в обятията му.
– Зак… – устните им се сляха в една толкова жадувана целувка
– Мислех, че съм те загубил…– каза най-сетне той.
– И аз! – отвърна Мегън.
– Сега съм с теб! Всичко ще бъде наред – говореше Зак, а Мегън даде воля на чувствата си и започна да плаче неудържимо. Двамата тръгнаха заедно с останалите към корабите за евакуация.

Добавете коментар

Защитен код
Обнови