| 
Страница 1 от 8
Свалете във формат за електронен четец
Зак и Мегън, заедно с още някои от най-смелите кадети, получиха отличия за проявена храброст в извънредна ситуация. Церемонията по награждаването се случи два дни след техния подвиг в централната зала на “Перперикон”, като наградите им бяха връчени лично от вице-адмирал Лао Ян.
Битката на Закария 20 се превърна в централна тема на разговор сред кадети и офицери в Седми флот и не само. Вестта за развилите се събития обиколи целия Земен съюз и не след дълго нямаше информационен източник, който не бе разгласил новината за нападението на аркусианците. Изненадваше дързостта им да навлязат толкова дълбоко в контролираното от хората пространтво, коментираше се целта на действията им и заплахите за мира....
Признанието, което получиха Зак и Мегън, пораждаще възхищение и нещо като благородна завист от страна на Алекс и Габриела. Седмица след събитията, докато отпочиваха след занятията в едно кафене, Зак заговори:
– Истината е, че на нас изобщо не ни беше забавно тогава.
– Така е. – съгласи се Мегън. – В много моменти си мислех, че ще умра, а и се страхувах за Зак и останалите.
– Някои от класа наистина загинаха – тук и четиримата неволно сведоха глава при спомена за Пиер и другите кадети, които не преживяха битката.
– Днес четох обширна статия в сайта на всекидневника “Земният Съюз Днес”. – започна Алкес – Никой не е наясно, какво са правили аркусианците толкова навътре зад граничната равнина и каква е била целта на тази атака.
– Наистина е странно – съгласи се Габриела.
Тези въпроси мъчеха не само главите на младите кадети, но и най-висшето ръководство на Седми флот. Безпрецедентният пробив в сигурността на пограничния сектор беше причина за свикване на спешно заседание на командването. Адмирал Юлиян Стаматов обсъждаше ситуацията заедно с командирите на останалите пет кръстосвача на Седми флот. Те заемаха местата си около кръгла маса в малка заседателна зала, облицована в дървена ламперия. Столовете и малкият бюфет бяха от полирано дърво и старомодният изискан стил на мястото не подсказваше, че се намира на един от най-модерните космически кораби в галактиката.
– Всеки момент президентът ще е на линия – предупреди адмирал Стаматов. – Време е да решим какво ще му кажем.
– Трябва да настояваме на своето! – обади се контраадмирал Жерад Бове. В тона му се четеше нетърпение и раздразнение – Трябва да увеличим зоната, считана за пограничен сектор, от осемдесет на сто и двадесет светлинни години от граничната равнина! Последната атака показа, че аркусианците са способни да ни атакуват много отвъд осемдесетгодишната зона (Зоната с дълбочина от осемдесет светлинни години бел. Авторът).
– И освен това е редно според мен Пети флот също да бъде изпратен, за да охранява тази зона заедно с нас и Шести флот. – бяха думите на капитан Густав Емерсон, който командваше кръстосвача “Дунав”. – и за Бога, Мараите също трябва да се размърдат малко и да пратят подкрепления.
