Get Adobe Flash player

– Много лошо за тези кадети, дето загинаха, можехме ние да сме на тяхно място! – изрече Джери. Алекс отново се замисли. Зак и Мегън всъщност бяха там и се справиха забележително. Дали ако сам се окажеше в подобна ситуация би проявил същата храброст, умения и съобразителност? Едва ли – мислеше си той. Отново го обзе чувството, че изостава и не е достатъчно добър в сравнение с останалите.
– Да, много лошо, едва ли някой от нас си е представял, че ще загине няколко месеца след постъпването си във флота…
– Между другото, вчера след часовете засякох Габриела в централната зала, заедно с две нейни приятелки. Разглеждаха някакви дрехи в единия от бутиците, беше особено секси с тази нова синя поличка!
Всеки голям кръстосвач имаше централна зала. Тя беше на няколко етажа и в нея се намираха малки магазинчета, бутици и заведения, държани от частни арендатори, плащащи наем на флота. Централната зала се посещаваше често от членовете на екипажа и кадетите, когато нямаха време да отидат до «Оазиса».
– Не смяташ ли, че е време да се запознаеш с… – Алекс не можа да довърши, защото осъзна, че вече е сам на масата. Джери заедно с таблата и закуската му сякаш се изпариха. Преди да си даде сметка какво се случва, Габриела се появи и зае стола, точно където допреди малко стоеше нейният таен обожател. Алекс веднага забеляза, че нейният тоалет също се различава от обикновено. Косата ѝ не се спускаше свободно, нито бе вързана на опашка, а седеше прибрана на кок. Също така полата, която носеше днес, покриваше коленете ѝ, което беше необичайно.
– Стори ми се, че говореше на някого? – попита Габриела.
– Да, но той неочаквано си тръгна. Нещо ново?
– Имам добра новина, но ще изчакам и другите да дойдат… – чакането не продължи дълго. Скоро Зак и Мегън се появиха. Подобно на Габриела, Мегън също полагаше усилия, за да бъде външният ѝ вид колкото може по-официален и семпъл, което си беше крайно необичайно за нея, а пък Зак вместо нормалното за кадетите облекло носеше парадна пехотинска униформа. На кръста му дори висеше сабя с посребрена дръжка.
– Какво е това? – попита учудено Алекс.
– Аз ще участвам в почетния караул, нали загиналите са от моята част.
– Ясно. – настроението на всички се намираше в най-ниската си точка. Бяха изминали седем дни от битката при Зария 20 и днес сутринта щеше да се състои церемонията по изпращане на загиналите.
– Знам, че моментът не е много подходящ, но имам добри новини за огнения ни клуб. – каза Габриела. Това накара всички да се усмихнат и блясъкът в очите им се върна.
– За какво става дума? – попита бързо Зак.
– Явно рекламната ни кампания във Спейсбук е дала резултат. Има цели шестима кадети, които са изявили желание да се присъединят към “Инсиниум”. Изпратила съм им съобщение с часовете и мястото на залата и те най-вероятно ще дойдат на следващата ни тренировка. Някои от тях са от други кръстосвачи.
– Чудесно! – оживи се Алекс.

Добавете коментар

Защитен код
Обнови