Get Adobe Flash player

Скоро обаче настроението отново падна, когато всички се насочиха към докинг-станция седем. Тази станция се използваше по официални поводи. Всеки път, когато адмирал Стаматов идваше да посети “Перперикон”, той кацаше и излиташе с транспортната си совалка оттук. Портът влизаше в употреба и когато кръстосвача приемаше други официални посещения. Докинг-станцията се използваше и при най-тъжния обичай – изпращането на загинали членове на екипажа, каквото щеше да се случи и днес. По време на битката на планетата Зария, петима кадети от “Перперикон” намериха смъртта си. На влизане в докинг-станцията Алекс, Габриела и Мегън останаха да чакат с другите, докато Зак влезе през малка врата само за хората, които щяха да участват в ритуала. Скоро и големите автоматични врати на докинг-станцията се отвориха широко и тълпата се нареди от двете страни на пистата. В края се намираше транспортен кораб с отворен товарен отсек, а пред него се намираха подредени пет ковчега, покрити със знамето на Земния Съюз. Кадетите от класа на Зак бяха подредени в редици от двете страни на пистата, облечени в парадни униформи.
Над всички, стоейки малка трибуна, се появи капитанът на “Перперикон”, вицеадмирал Лао Ян.
– За почест! – изкомандва майор Зафиров и тутакси строените в парадни униформи кадети извадиха сабите си и ги насочиха нагоре и под ъгъл. Тълпата също притихна, защото вицеадмиралът се готвеше да започне речта си:
– Свободно! – каза той и кадетите мигом прибраха сабите си. – Драги офицери, членове на екипажа и кадети – Настъпи кратка пауза – дори след най-успешната и победоносна битка винаги стигаме до този тъжен ритуал. Всеки човек, който вземе важното и трудно решение да се присъедини доброволно към въоръжените сили на Земния Съюз, знае срещу какво се изправя. Особено тук в пограничната зона, рисковете, на които се подлагаме всеки ден са неизбежни. Изключително тъжен факт е, че тези петима младежи загубиха животите си толкова рано, но за съжаление никой от нас не може да предвиди кога и къде нашият непримирим враг ще реши да удари. Тези петима кадети, както и останалите от техния отряд знаеха защо са тук. Въпреки, че тяхното обучение едва започваше, те не обърнаха гръб на врага, а се сражаваха храбро. Те, както и всички ние сме тук, защото искаме да защитим това, което обичаме – нашите близки, нашите прекрасни светове, нашето право да съществуваме. Всички ние сме тук, защото сме най-добрите в това, което правим. И ще продължим, без да бъдем разколебани от вероломните атаки на врага ни…
Докато Лао Ян говореше, Мегън стоеше, подпряла глава на рамото на Габриела и плачеше, докато Алекс усещаше как буца бе заседнала на гърлото му. Това беше вторият инцидент със загинали кадети от началото на учебната година, при първият собственият му живот се оказа изложен на опасност, а при втория двама от най-добрите му приятели взеха пряко участие. След края на речта кадетите, облечени в парадни униформи, се подредиха около ковчезите и по команда на майор Зафиров ги повдигнаха и бавно започнаха да се насочват към товарното отделение на транспортния кораб. Докато това се случваше, корабният оркестър изпълняваше бавен погребален марш. След като тленните останки на загиналите бяха натоварени, почетният караул отново се строи, а вратата на товарният кораб плавно се затвори.

Добавете коментар

Защитен код
Обнови