Get Adobe Flash player

– “Стикс 1” имате разрешение за излитане! – каза Лао Ян с известна доза тържественост. Тръстерите за маневриране на товарния кораб се включиха и той бавно се насочи към тунела, от който щеше да се изстреля в открития космос. Телата на загиналите кадети щяха да бъдат върнати на родните им планети и предадени на близките им.
След края на тъжната церемония, тълпата започна да се разотива и всеки се зае с ежедневните си задачи.

Алекс и Габриела, заедно с останалите пилоти първокурсници, имаха упражнение по Основи на Поддръжката на Бойните Изтребители Ягуар 7. Упражненията се водеха от главният инженер на “Перперикон” старши лейтенант Хайнрих Багман. По принцип той водеше много по-задълбочено този курс при кадетите, обучаващи се именно за техници, но в учебната програма на пилотите също беше залегнало, че те трябва да имат базови познания по устройството на изтребителите и как да отстраняват сами някои възникнали неизправности. На лейтенант Багман никак не му беше леко с пилотите, защото мнозина от тях не се стараеха и смятаха дисциплината му за излишно губене на време. Алекс и Габриела донякъде споделяха това мнение. Пред себе си имаха разглобена турбина на двигател и трябваше заедно да я сглобят, заменяйки една повредена част. Имаха два учебни часа на разположение и не знаеха откъде да започнат. Триизмерните схеми, които ползваха, изглеждаха ужасно объркано.
– Дявол да го вземе, защо изобщо се занимаваме с това!? – извика Алекс в пристъп на гняв, след като за пореден път неуспешно се опита да набута една извита тръба явно не където ѝ беше мястото. За съжаление обаче лейтенант Багман го чу. Инженерът беше едър на ръст около четиридесет и осем годишен, облечен в работен комбинезон. Той се надвеси над Алекс и Габриела и започна да им говори с почти заплашителен тон:
– Знам, че за вас, пилотите часовете ми са загуба на време, но се дръжте с повече уважение!
– Ама аз… – опита се да се оправдае Алекс, но беше прекъснат:
– Знанията, които придобивате тук, могат един ден да ви спасят живота! Представете си, че сте на бойна мисия и изтребителят ви бъде принуден да кацне аварийно на някоя безлюдна планета, или дори още по-лошо – обитавана от врага! Единственото ви спасение е да се справите сами и да отстраните повредата, за да можете да излетите отново. Няма да има кой да ви помогне, ще сте само вие и машината! Ако не я разбирате, сте мъртви! – Багман се беше надвесил над Алекс, но използваше случая, за да изпрати посланието си до всички кадети.
– Съзнаваме това и ще се постараем… – смутолеви Габриела в опит да позамаже нещата.
В края на часа кадетите успяха да сглобят турбините, но така и нито една от тях не заработи като хората и Багман не остана доволен.

Дните минаваха и дойде началото на декември. Алекс си мислеше за крайния срок, който Габриела сама си беше дала, за да потръгнат нещата с огнения клуб. “Ако нещата не потръгнат до началото на втория семестър ще се откажа” – заяви тя още при започването на това начинание. И ето днес щеше да бъде първата им тренировка, на която може би щяха да присъстват и други освен тях четиримата.
– Общо шест кадети ми писаха в Спейсбук, заявявайки желание да се включат в тренировките… – Габриела произнесе това докато се въртеше нервно в кръг пред входа на склада, който използваха за зала. Единадесет часа минаваше и все още никой не беше дошъл.
– Ами ако всички са се отказали? – питаше тя нервно.

Добавете коментар

Защитен код
Обнови