Get Adobe Flash player

– С някои вече се познаваме! – Пронизващият му поглед се впи в Алекс.
– И аз се радвам да те видя, Стийв...
– Не си ми споменала, че и той е от този “огнен клуб”! – обвинението беше насочено към Силвия.
– Е и? Какъв е проблема?
– Да пич, какъв ти е проблема?! – намеси се Зак, който не разбираше за какво става дума. Направи крачка напред, но веднага беше пресрещнат от Стефан Петрович, който застана на пътя му и носовете им почти се допряха. Ако можеше Зак да изглежда дребен пред някого, то това определено беше Стефан.
– По-добре не заставай на пътя на пехотинец от “Перперикон”! – каза заплашително Зак.
– Освен ако не си пехотинец от “Мадара”. Както всички знаят ние сме най-добрите! – наежено отговори Стафан и се доближи още повече до Зак.
– Хайде, пак се почна… – промърмори Силвия.
– Кое се е почнало? – попита в недоумение Габриела.
– Зак, зарежи, дай да си ходим! – каза съвсем сериозно Алекс. Никак не му се искаше да отстъпва пред Стийв, но се чувстваше отговорен и предпочиташе да не намесва приятелите си в това. Мегън също се опита да дръпне Зак настрана, докато Силвия направи същото със Стефан. Двете групи се отдалечиха, като Силвия погледна към Алекс и прошепна: “Извинявай...”.
През следващите десетина минути Зак не спираше да се гневи:
– “Мадара” били най-добрите! Ще ги видим на военните игри в края на годината, само да ми паднат!
Скоро обаче четиримата се разделиха, защото Зак и Мегън си бяха взели билети за кино, а пък Габриела желаеше да пазарува.
– Трябва да изпратя някакви подаръци на нашите. – каза тя.
– Искаш ли да ти правя компания? – попита Алекс. Не желаеше да се прибира сам на “Перперикон”.
– Естествено! – отвърна Габриела. Двамата се запътиха към коледния базар. Тя отново се върна на случката отпреди малко:
– Единия от двамата май те познаваше. Попита Силвия защо не му е казала, че ти си в клуба. За какво става дума?
– Да това е Стийв – нейният приятел...
– Аха…
– Още като се запознах с нея на първата лекция, той веднага довтаса. Крайно ревнив е и се държи агресивно спрямо потенциални съперници.
– Доста неприятно – констатира Габриела – а има ли основание да се притеснява? – Алекс се замисли преди да отговори.
– Донякъде има…
– Ти харесваш Силвия…
– Смятам я за наистина чаровна и интересна… и освен това Стийв е кретен. Не бих тръгнал да се занимавам с момиче, което си има приятел, против принципите ми е, но в този случай мисля, че ми е позволено!
Габриела се засмя.
– Кое му е смешното?! – Алекс прозвуча леко раздразнен.
– Ами звучи малко като оправдание, но все тая, в любовта правила няма, така че…
– Надявам се сега, след този нелеп скандал, Силвия да не се откаже от тренировките заради Стийв.
– О, това би било голямо падение! – отвърна Габриела – Не ми изглежда като човек, който ще се остави да му казват къде може да ходи и къде не.
– И аз на това се надявам!
– Обаче, Алекс, като приятел съм длъжна да ти кажа, че да се захващаш с нея при тези обстоятелства не е добра идея.
– Знам, че не е добра идея.
– Ще си създадеш купища главоболия, а и изобщо не е сигурно, че тя ще скъса със Стийв и ще тръгне с теб…
– Засега просто искам да можем да общуваме нормално, пък ще видим…
– Аз пък точно, къде съм тръгнала да ти давам акъл…
– Какво имаш предвид? – учудено попита Алекс.
– Ох… – въздъхна Габриела – обещай да не казваш на никого!

Добавете коментар

Защитен код
Обнови