| 
Страница 1 от 6
Свалете във формат за електронен четец
Беше Коледа. По-голямата част от деня Алекс прекара в стаята си, преглеждайки някои лекции. Наближаваше краят на семестъра и началото на изпитната сесия. Тя щеше да е първа за Алекс, откакто бе постъпил във флота. Не се притесняваше толкова много от практическите изпитания, колкото от теоретичните тестове, където се изискваше сериозно четене.
Същият ден Алекс си чати за кратко със Силвия и това беше единственият им контакт от вчера.
Независимо с какво се занимаваше обаче, мислите му бяха изцяло изцяло ангажирани с предстоящата Коледна вечеря с баща му. Щеше да бъде странно. През годините бе слушал много за него и понякога получаваше видео–писма, но все пак слабо се познаваха. През последните месеци, в съзнанието на Алекс се родиха няколко въпроса във връзка с флота, които живо го интересуваха. Възнамеряваше да се възползва от срещата за да научи нещо повече. Все пак адмирал Юлиян Стаматов командваше Седми флот и със сигурност знаеше отговорите. Друг е въпросът дали щеше да прецени, че е редно да му отговаря.
Някъде в късния следобед, Алекс се насочи към докинг-станция четиринадесет, от където хвана совалка за “Оазиса”. После оттам се прехвърли на друга совалка, отиваща към кръстосвача “Мадара”. Това се налагаше, тъй като редовните линии за обществено ползване обслужваха само курсове от кръстосвачите и другите кораби във флота до “Оазиса” и обратно. Директна връзка между “Перперикон” и “Мадара” нямаше. След кратък полет Алекс се озова на “Оазиса” и бързо се придвижи до познатата докинг станция седемнадесет, където вчера беше изпратил Силвия. Искрено се радваше, че не му се налага да пътува до “Мадара” в учебен ден. Сега всички кадети, чакащи да дойде совалката, бяха облечени в цивилни дрехи, включително и той самият. Представи си колко любопитни погледи щеше да привлича, ако беше облечен в униформата на кадет от “Перперикон”.
Когато стъпи на борда на флагманския кораб, параноята му се засили още повече. Представяше си, как от всеки ъгъл изкача Стийв и започва да се заяжда с него, задето е говорил с гаджето му. Щеше да е много неприятно – мислеше си Алекс, докато се движеше по коридорите на “Мадара”. Впрочем самият кораб се стори на Алекс крайно познат, сякаш се намираше на “Перперикон”. Коридорите и всичко останало имаше почти същото разположение. Само цветовата гама на интериора се различаваше. Така например кантовете по стените и рамките на информационните конзоли в “Перперикон” бяха в синьо – същият син цвят като този от униформите на екипажа и кадетите. В “Мадара” пък преобладаваше червеното.
Скоро достигна до един от пропуските, водещи към “Зелената Зона” – тази част от кръстосвача, достъпна само за висшия команден състав на кораба. Там се намираше мостикът, кабинетът на капитана, няколко конферентни зали и апартаментите в които живееха висшите офицери.
Баща му беше написал в съобщението, че ще може да премине през пропуска с идентификационната си карта. Алекс бръкна в джоба си и извади картата. Имаше негова снимка и следните данни:
Кадет: Александър Стаматов
Специалност: Бойно пилотиране
Флот: Седми
Служи на: Тежък многоцелеви кръстосвач “Перперикон”
Идентификационен номер: 9819
